Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 48 от 04.05.2010 г., постановено по адм. д. №51/2010 г. Административен съд гр. Г. е отхвърлил жалбата на В. В. Б. от гр. Г. срещу заповед № 94 ВВ-90 от 18.12.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. като неоснователна и недоказана.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от В. В. Б. от гр. Г. с молба да бъде отменено. Счита, че съдът не е установил истината по делото, а се е доверил на едно формално доказателство.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за недопустима като просрочена, алтернативно за неоснователна.

Върховният административен съд прецени данните по делото и намира постановеното решение за недопустимо, тъй като е разгледана по същество една просрочена жалба, което обстоятелство обуславя нейната недопустимост.

В. Б. е адресат на заповед № 94 ВВ-90 от 18.12.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. с правно основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане, който гласи: " В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Според

чл. 14б, ал. 1 от ЗСП - заповедта по чл. 14а, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 7-дневен срок от деня на получаването. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.

В разглеждания случай заповедта на директора на Дирекция „СП”гр. Г. е оспорена по административен ред пред директора на РДСП, който се е произнесъл с решение №РД08-05/04.02.2010 г., получено от В. Б. на 08.02.2010 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне. От този момент жалбоподателката е следвало да упражни процесуалното си право да оспори неблагоприятния...