Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от Б. И. М. чрез адвокат А. П. Д. и от Б. И. М. лично, Т. Х. Д., Н. Х. К., Т. С. М. и Ю. С. Ж. против решение от 25.11.2011 година по адм. дело № 1571/2008 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу коригирания план за земеразделяне в землището на с. Б.. Правят се доводи за процесуална недопустимост на решението и алтернативно за неговата неправилност, поради противоречия с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по касационните жалби.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че жалбата е подадена срещу плана за земеразделяне при наличие на влязло в сила решение за признаване право на възстановяване върху земеделски земи с план за земеразделяне. С предложената от жалбоподателя промяна се претендира получаване на земя, която е по-ниска категория от тази, предоставена със земеразделителния план, което е в противоречие с нормата на чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от И. М. Й. – наследодател на касаторите срещу коригиран план за земеразделяне на землището на с. Б.. Жалбата му касае отредения с плана за него имот № 57 в масив № 52 в местността “Бунов дол” и съдържа претенция вместо него да му се отредят два самостоятелни имота в масив 33, съответно № 14 и № 6, които са от общинския поземлен фонд. Твърденията са били, че имотите на неговия наследодател са се намирали в местността “Под камико”, където е масив № 33.
От приложените по преписката присмени доказателства е установено, че с решение № 3856 от 25.04.1996 година, поземлена комисия – Кремиковци е признала и определила за възстановяване право на собственост върху земеделска земя от 8.500 декара, без да определи категорията и местността и при коефициент за корекция. С оспорения план за земеразделяне за признатите земи на жалбоподателя са отредени два имота: Първият е нива с площ от 3.397 декара в местността “Садината” , пета категория, съставляващ имот № 3 в масив № 38. Вторият е нива от 4.833 декара, трета категория, съставляваща имот № 57 в масив № 52 в местността “Бунов дол”. Именно този имот е предмет на обжалване от жалбоподателя. С жалбата е представена скица-проект за изменение на плана с обяснителна записка. В нея е предложено вместо имот № 57, на жалбоподателя да се предоставят два самостоятелни имота в масив № 33, местността “Под камико”, стопанисвани от общината, шеста категория при неполивни условия. Първият е № 14 с площ от 1.941 декара. Вторият е нов № 6 с площ от 2.270 декара плюс 0.623 декара, придадени от досегашния имот № 9, който остава с площ от 1.557 декара след намаляване с площ от 0.623 декара.
Съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която е установила, че претендираните имоти се намират близо до населеното място. С допълнителното заключение е посочена категорията на имотите, предмет на обсъждане по делото. С него е потвърдена категорията по приложените към административната преписка скици: отреденият с плана имот на жалбоподателя е трета категория, а претендираните два имота са от шеста категория.
При тези данни по делото, съдът изцяло е объркал фактите по делото. В противоречие с писмените доказателства, решението на поземлената комисия, скиците, проекта за изменение на плана и експертизите, е приел, че на жалбоподателя са предоставени два имота от шеста категория, а му се отнема нива от трета категория. Посочил е, че това е станало с неговото изрично съгласие, поради което подадената жалба срещу плана е неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е процесуално допустимо, но неправилно.
Първото възражение в касационните жалби е, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на несъществуващ ответник – при настъпилото правоприемство, съдът вместо да конституира Общинска служба по земеделие – Панчарево, се е произнесла по отношение на Общинска служба по земеделие – Кремиковци. Доводът е неоснователен. В списъка на страните за призоваване за 22.11.2011 година, като ответна страна е включена именно ОСЗ “Панчарево”, която е станала участник в първоинстанционното производство и съответно е надлежно призована и за касационното такова. Съдът в мотивите е вписал ОСЗ “Кремиковци” само в титулната страница на решението в частта му, в която е описал становищата на страните в процеса.
Второто възражение в касационната жалба е, че съдът е допуснал нарушение, като не е изпратил за разглеждане на районния съд жабата, подадена от И. М. Й. против решение № 3856 от 25.04.1996 година за развитие на производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Видно от данните по делото, в това число и по приложеното гр. дело № 2393/1999 година на Софийския районен съд, жалбата, подадена от Йотов е само една и е с вх.№ 294 от 5.03.1999 година. Тя е подадена до районния съд чрез поземлената комисия и е насочена срещу одобрения план за земеразделяне. Подадена е и след обнародване в “Държавен вестник” на съобщението, че такъв план е изготвен. Цялото съдържание на жалбата и искането на жалбоподателя са насочени към изменение на одобрения план и сочат на производство по реда на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Още повече, че е изпълнено и законовото изискване жалбата да се съпровожда със скица-проект за изменение на плана, изготвена от лицензиран изпълнител. Поради това и районният съд правилно е преценил характера на жалбата и на производството и я е изпратил по компетентност на СГС. Обстоятелството, че в съпроводителното писмо от поземлената комисия до районния съд е вписано, че се изпраща жалба срещу решение № 3856 от 25.04.1996 година категорично се опровергава от описаните в същото писмо приложения: жалба № 294 отк 5.03.1999 година – това е жалбата срещу одобрения план за земеразделяне, както и цялата преписка № 3856/1992 година. Поради това възраженията в касационните жалби, че следвало да се развива производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ срещу решение на комисията за признаване на права от 1996 година е неоснователно.
Третата група възражения в касационните жалби за недопустимост на съдебното решение се базират на твърдения, че решението е постановено по нередовна жалба. Твърди се, че в нея липсвал петитум и точно изложение на обстоятелствената част. В тази връзка касаторите правят опит напълно да изместят и дори да подменят предмета на обжалване. Твърдят, че жалбоподателят не е обжалвал плана досежно отредения му парцел 57 в масив 52, а с оглед постановения отказ през 1996 година, допълнително претендирал отреждане на два имота, каквито са посочените № 6 и № 14 в масив 33. Всички тези доводи по касационните жалби са изцяло неоснователни.
Жалба № 294 от 5.03.1999 година съдържа ясно очертан предмет на обжалване. Още в първия й абзац е посочено, че се обжалва окончателният план за земеразделяне. Напълно ясно е и искането до съда – да бъде уважена претенцията на жалбоподателя да му се възстановят имоти номера 6 и 14 в масив 33, тъй като в този масив са се намирали имотите на неговия наследодател. Първата страница на жалбата завършва с изречението “Тези 3.7 декара да бъдат приспаднати от имот 052057 м.”Бунов дол”. Цялостното искане на жалбоподателя в детайли се установява от приложената от него скица-проект към жалбата. С това съдържание на жалбата и приложената скица-проект за изменение с обяснителна записка, напълно се опровергават всички твърдения на касаторите за влязъл в сила план на новообразуваните имоти относно имот № 57 в масив № 52.
Решението на съда е постановено по допустима и редовна жалба, която съдържа задължителното приложение по чл. 25, ал. 6, изречение последно. Постановеното въз основа на нея решение на съда е допустимо.
Неоснователно е извършеното от касаторите оспорване на изводите на съда, че жалбоподателят е изразил съгласие с предоставяне на два имота от по-ниска – шеста категоря вместо отредения му с плана имот от трета категория. Спецификата на административното производство по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ се изразява в това, че жалбоподателят с жалбата и приложената към нея скица-проект за изменение на плана определя предмета на спора и засегнатите от него имоти. В този смисъл и нормата на чл. 25, ал. 7 от ППЗСПЗЗ постановява, че обжалването на плана за земеразделяне спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти. Поради това и съдът, и страните по делото са обвързани от предложеното изменение. А то е ясно и категорично – жалбоподателят със скицата-проект за изменение на плана е поискал вместо отредения му с плана имот № 57 в масив № 52 в местността “Бунов дол” от трета категория, да получи два имота в масив 33, местността “Под камико” от шеста категория. Те са точно конкретизирани и са имот № 14 и имот № 6 с придадена площ към него от имот № 9.
Допустимото съдебно решение обаче е неправилно, тъй като съдът е допуснал пълно объркване относно отредения на жалбоподателя имот с плана на новообразуваните имоти и претендираните такива имоти с проекта за неговото изменение. При така сбърканата фактическа обстановка, съответно е направил и погрешни правни изводи за спазването на закона при одобряване на плана в обжалваните му части. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с необходимата преценка на доказателствения материал и фактическите установявания е особено съществено по характера си и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се има предвид обстоятелството, че влязлото в сила решение по протокол № 3856 от 25.04.1996 година, с което е признато и определено за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съдържа единствено площта на земята, подлежаща на възстановяване, а именно – 8.500 декара. В него не е посочена категорията и местността, където са признати тези декари. Отделно от това в заявлението на И. М. Й. са описани имоти по местности, които са напълно различни, както от местността “Бунов дол”, така и от местността “Под камико”. Този въпрос е останал неизяснен от двете съдебни експертизи и от информацията, предоставена по искане на страната с писмо изх.№ ВС-01-805 от 19.05.2011 година на ОСЗ “Панчарево”. А изясняването му е предпоставка за проверка наличието на едно от факултативните изисквания по чл. 23а от ППЗСПЗЗ, на които да отговаря планът.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.11.2011 година по адм. дело № 1571/2008 година на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ С. С. А.К.