Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ректора на С. У "Св. К. О.", [населено място], против Решение № 7387/27.11.2015 г., постановено по адм. дело №9604/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № РД - 20 .- 1337/15.09.2015 г., с която Д. М. Б. е отстранен като редовен докторант към катедра "Икономика" при Стопански факултет. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по ч. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът - Д. М. Б., с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение А дминистративен съд С. - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД - 20 .- 1337/15.09.2015 г., на Ректора на С. У "Св. К. О.", с която Д. М. Б. е отстранен като редовен докторант към катедра "Икономика" при Стопански факултет. За да постанови този резултат съдът е приел, че нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ)

предвижда като допустима санкция в подобна хипотеза отстраняването на докторанта за определен срок, а не отчисляването му без право на защита. Решението е правилно.

По силата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО, студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. С оглед данните по делото е налице основание за директно приложение на законовата разпоредба, поради системно неизпълнение задълженията по учебен план. Въпреки това, същата предвижда като допустима санкция в подобна хипотеза отстраняването на докторанта за определен срок, а не отчисляването му без право на защита. Последицата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО се изразява в отстраняване на докторанта за определен срок, след изтичането на който, той може да продължи академичната дейност, респ. при наличие на последващи положителни предпоставки, да упражни правото си на защита. Приложението на нормата няма правопрекратяващ за докторанта ефект, поради което налагането на санкция с безсрочен характер от страна на ректора на С. У "Св. К. О." е незаконосъобразно.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7387/27.11.2015 г., постановено по адм. дело №9604/2015 г., по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Особено мнение: