Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на О. [ място] за отмяна на влязло в сила решение № 314/08.04.2014 г. по адм. д. № 971/2013 г. на Административен съд - Перник, както и Решение № 5327/12.05.2015 г. по адм. д. № 8178/2014 г. на ВАС, Трето отделение.

В искането за отмяна се твърди, че посочените по-горе решения, противоречат на Решение № 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. второ ГО на ВКС. В касационната жалба и в писмени бележки се излагат съображения, обуславящи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК.

О. [] [населено място] чрез адв. Г. и К. оспорват молбата за отмяна по подробно изложени съображения и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на направените по делото разноски.

Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, се иска отмяна на решение № 314/08.04.2014 г. по адм. д. № 971/2013 г. на Административен съд - Перник, както и Решение № 5327/12.05.2015 г. по адм. д. № 8178/2014 г. на тричленен състав на ВАС, Трето отделение. В искането, уточняващата молба от 08.03.2016 г. и писмени бележки и се поддържа, че същите са постановени в противоречие с Решение № 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. второ ГО на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата...