Образувано е по касационна жалба на адвокат С. С., като пълномощник на Д. Н. Н. от [населено място], срещу решение № 103 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 10/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което предписание № ЗД-94-0020 от 10.10.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място] да бъде отменено, включително и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], не е взел отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 103 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 10/2015 г., Административен съд - [населено място], е отхвърлил жалбата на Д. Н. Н. от [населено място] срещу предписание № ЗД-94-0020 от 10.10.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], потвърдено с решение № РД 01 - 239 от 11.12.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място].

Съдът е разяснил делото изцяло и въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, е постановил решението си без да допусне твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Предвид съдържанието на касационната жалба и тезата на жалбоподателката по първоначалното дело, където се изтъкват факти и обстоятелства относно цялостната грижа на Д. Н. Н. от [населено място] за децата Ц. Т. И. и В. Т. И. следва да се има предвид, че от значение за спора са фактите и обстоятелствата, които са във връзка с предписание № ЗД-94-0020 от 10.10.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място].

По т. 1 от цитираното предписание правилно са взети предвид съставените на 06.10.2014 г. два протокола, от които се установява, че при посещение в дома на приемния родител, същият не е бил намерен там и детето Ц. е оставено на грижите на възрастната й майка. При изготвянето на втория протокол от същата дата, съставен в присъствието на Н. часове по-късно, тя е отразила несъгласие без да посочи с кои от констатациите не е съгласна. Освен това, ако жалбоподателката е била в дома си към момента на проверката, то не би се наложило съставянето на втория протокол. Свидетелят Н. заявява, че малкото дете не е оставяно само никога, а голямото дете само веднъж и то за кратко време, тъй като на съпругата му се наложило да постъпи в болница, а той си взел отпуск от следващия ден. Правилно съдът е отбелязал в мотивите към решението, че майката на жалбоподателката е извън кръга на лицата, които имат задължение да полагат грижи за децата и въпросът дали тя има качества за това, е без значение.

В протоколите от 06.10.2014 г. са отразени обстоятелства относно недопустимите възпитателни методи, които Н. прилага спрямо децата - наказването на В. да седи в коридора на апартамента и на стълбището на блока, заплахите, че ще върне децата в социалната институция, изявленията й пред тях, че не желае да се грижи за В., защото не я слуша. Тези данни са почерпени от разговора между петчленна комисия от ДСП и детето Ц., родено 2006 г., което към 06.10.2014 г. е на възраст, даваща му възможност да изрази адекватно своите възприятия. Това дете също споделя, че преди и той е бил наказван. Свидетелят Н., въпреки несъмнената му заитересованост от случая, като съпруг на жалбоподателката, също казва в показанията си, че „ Веднъж е било на стълбището на блока детето ”.

Във втория протокол от 06.10.2014 г. се разглежда случая, когато детето В. се е събудило в 4 часа сутринта, било е раздразнително и дълго е плакало, което е наложило да бъде наказан. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗЗДет.

всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

Безспорно е било установено също така, че на децата е казвано, че дома на Н. не е техен дом. Това се признава от свидетеля Н., а не се оспорва и от жалбоподателката. Несъмнено тези изказвания не съдействат за адаптирането на децата в семейството на приемния родител.

Задължение на последния е да осигури спокоен живот на настанените при него деца.

При посещението в дома на жалбоподателката на 06.10.2014 г. са открити Б. за деца, неподвързани тетрадки и учебници на Ц., чанти и кашони. По отношение на религиозното обучение на Ц. данни са почерпени от разговор с него, а възниква и въпроса, ако не се изучава Б., защо тя би била в детската стая. В информационното писмо изх. № 22 от 27.01.2015 г. на класния ръководител няма данни, че това дете в училище посещава вероучение. Приемният родител няма право да определя религията на детето.

Що се касае до неподвързани тетрадки и учебници на Ц., то това е процес, който се осъществява нееднократно и предписанието по принцип не влече някакви неблагоприятни последици. Казаното се отнася и до наличието на сакове и кашони в стаята на децата, която подлежи на всекидневно подреждане.

По делото не са представени доказателства относно участието на Ц. в извънкласни дейности, в каквата връзка е т. 5 от предписанието.

Що се до касае до игрите на открито, не може да бъде споделено виждането на Н., че играта с топка и тичането водят до боледуване на децата, тъй като се изпотяват. Проявата на двигателна активност у децата по време на избрани от тях игри е полезно за здравето им и следва да е част от ежедневието им. Отделни случаи на излизането им сред природата със семейството на приемния родител, за което говори в показанията си Н., не могат да запълнят ежедневната празнота от игри на открито и двигателна активност.

По време на срещата, провела се на 06.10.2014 г. в присъствие на жалбоподателката, резултатите от която са обективирани във втория протокол от същата дата, представителите на ЕПГ - [населено място] са изразили становище, че през времето през което са работили с приемния родител са установили, че децата не свикват с приемното семейство и не се чувстват добре при Н.. Свидетелката А. разказва за случай, при който детето В. е избухнало срещу приемния родител, започнало да я обижда и удря. Твърди, че Н. е споделяла с нея, че навън същото дете не желаело да й даде ръка, дърпало се, тичало по тротоара и имало опасност да бъде прегазено.

Въз основа на надлежно документирани в хода на административното производство факти и обстоятелства органите по социално подпомагане са стигнали до извода, че децата Ц. Т. И. и В. Т. И. са деца в риск по смисъла на §1, т. 11, б. „б” и „в” ДР на ЗЗДет. и е направено предложение за изготвяне на процесните предписания.

Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.

Последният е разпитал и свидетели, посочени от жалбоподателката, чиито показания са обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото. Производството за допълване на протокола от съдебното заседание, състояло се на 09.03.2015 г., е осъществено съгласно изискванията на чл. 151 ГПК в открито съдебно заседание на 30.03.2015 г., а доказателствената сила на протокола е уредена в чл. 152, ал. 1 ГПК.

Пред първоинстанционния съд жалбоподателката излага твърдения, че проблемите й като приемен родител са свързани с тенденциозно и неправомерно поведение на длъжностни лица от Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място]. В тази връзка съдът съобразява, че преди издаване на решение № РД 01-239 от 11.12.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място], от последния е била разпоредена проверка по случая - заповед № РД 01-0234 от 04.12.2014 г. Тя е извършена в отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място]. Проведени са разговори с двете деца, както и с жалбоподателката. След тази проверка е стигнато до извода, че се потвърждава изнесеното от социалния работник К. Б. в предложението от 09.10.2014 г., което предложение е послужило за издаване на процесните предписания.

Освен това, ако действително е било налице подобно поведение, възниква въпроса защо Н. не е реагирала своевременно.

Представеното пред настоящата инстанция писмо на Държавна агенция за закрила на детето е от 19.08.2015 г., т. е. след постановяване на решението на първоинстанционния съд, а съгласно чл. 220 АПК е налице забрана за нови фактически установявания в касационното производство. Към това писмо не се съдържа констативен протокол или други писмени доказателства, от които да бъде направен извод, че е налице връзка с процесните предписания, а не с друг случай от взаимоотношенията между Н. и Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място]. Посоченият в него вх. № дори няма дата и по никакъв начин не доказва, че това е отговор по съдържащата се по първоначалното дело жалба от 26.11.2014 г., която е адресирана и до Държавна агенция за закрила на детето. В тази връзка се вземат предвид и сроковете, в които следва да бъдат издадени административните актове.

Освен това се съобразява, че дадените на Н. предписания са били полезни за предоставените й за отгледане деца и това е съществено с оглед регламентираните в чл. 3, т. т. 3 и 4 ЗЗДет. принципи на осигуряване най-добрия интерес на детето и специална закрила на дете в риск.

Тези предписания са по чл. 21, ал. 1, т. 3 и 4 във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗЗДет., т. е те съдържат също така съвети по отглеждането и възпитанието на децата. Сами по себе си не водят до прекратяване договора по чл. 27 ЗЗДет. Пред приемния родител съществуват възможности за защита на правата му, ако са налице неправомерни действия на органите по социално подпомагане.

По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение на първоинстанционния съд, с което е прието се оставя в сила.

Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на касационния жалбоподател не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103 от 01.04.2015 г. по адм. д. № 10/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: