Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Г. Л. от [населено място] срещу решение № 34 от 20.04.2015 г. по адм. д. № 179/2014 година по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

П. е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 34 от 20.04.2015 г. по адм. д. № 179/2014 г., Административен съд - [населено място] е отхвърлил жалбата на О. Г. Л. от [населено място], срещу решение № 51 от 01.10. 2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] от 30.05.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място].

Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Определение № 562 от 16.12.2014 г., постановено по същото първоинстанционно дело, с което не е уважено искането на Л. за предоставяне на правна помощ, е оставено в сила с определение № 2312 от 04.03.2015 г. по адм. д. № 736/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, поради което въпросът дали касаторката е имала потребност от безплатна правна помощ, не се коментира.

Правилно първоинстганционния съд не е обсъдил размера на отпусната в България пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като нейният...