Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ш., в качеството му на управител на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Решение № 328 от 13.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6/2015 г. от Административен съд Благоевград, В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Директорът на Б. дирекция „З. район“ – Б. (БДЗБР) не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 74/01.12.2014 г., издаден от директора на БДЗБР – Б., с който е установено по основание и размер задължение на търговското дружество за заплащане на годишна такса, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. , в размер на 5 518. 80 лева

, без начислените лихви върху сумата въз основа на Разрешително за водовземане на минерална вода № 01610260/17.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което му е предоставено право за водовземане от минерална вода от находище “О. - Г.” № 53 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ), водовземно съоръжение – Каптиран естествен извор № 17 “Т. гьол”, с обект на водоснабдяване хотелски комплекс в поземлен имот № 53326.500.63 по картата на землището на [населено място], общ. Г., обл. Б. с разрешен дебит 0, 5 л/сек, температура на водата – 39 градуса и...