Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1827/05.11.2014г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д.№1885/2013 година.

С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на [фирма] против Министерство на земеделието и храните.

От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на процесуалния закон, които са съществени и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата молба на дружеството. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът – Министерството на земеделието и храните оспорва жалбата по съображения в писмени бележки, представени на 18.11.15 година.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:

С обжалваното решение, административният съд е приел, че е сезиран с множество искове с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в отказ на ДФЗ за подпомагане по мярка 214 за стопанската 2010 г.; отпадане по мярка 214; пропускане на приходи от подпомагане по схемите за директните плащания за одобрени площи, за периода 2011-2015г., отпадане на плащане по мярка 212 за периода 2011-2015г., както и законната лихва за забава върху подпомагането до датата на исковата молба. Съдът е посочил, че уточнената обща цена на исковете е 602 780, 46 лева. Твърдението на ищеца е било, че вредите са му причинени в резултат на незаконосъобразен мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните...