Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. М. Н. против заповед № 8121К-2969/12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното:

Със заповед от 03.09.2014 г. министърът на вътрешните работи е назначил комисия за проверка на изнесени данни в постъпил сигнал за неправомерни действия на служители на МВР и е разпоредил за резултата от проверката да се изготви справка. На 08.09.2014 г. държавният служител е запознат със заповедта. С разпореждане от 14.10.2014 г. дисциплинарно наказващият орган е удължил срокът на проверката.

На 25.11.2014 г. М. Н. е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващият орган.

В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 30.10.2014 г. е изготвена справка, в която е констатирано, че М. Н. не е създал необходимата организация за контрол над дейността на подчинен му служител К. Р. във връзка с работата по разпределения на същия оперативна преписка, поради което са допуснати нарушения от страна на Р., описани в справката. Посочено е, че Н. не е изпълнил служебните си задължения...