Производството е по реда на чл. 58, във връзка с чл. 88 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на М. Й. М. от [населено място], срещу решение № 3016-МИ/19.01.2016 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК, Комисията/ - "решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК". Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, предвид липсата на фактическо и правно основание за направените от част от членовете на комисията, изрични изводи за неоснователност на жалбата й, срещу решение № 267/30.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/-Нова З.. Твърди, че не е съобразена липсата на правомощие на последната комисия, след произвеждането на изборите за общински съветници и издаването на решение № 231/28.10.2015 г. на ОИК-Нова З. за обявяване на резулатите от тези избори /и обявяването й с него за избрана за общински съветник/, да постанови решение, с което по заявлението й, че няма да положи клетва, да обяви за избрана за общински съветник А. Т. С. - следващата в листата на ПП "Герб". Сочи на допуснато грубо нарушение на принципите на изборния процес, тъй като не са зачетени резултатите от гласуването. По изложените в жалбата подробни съображения, претендира отмяна на обжалваното решение на ЦИК и прогласяване на нищожността на атакуваното пред нея, решение на ОИК-Нова З., с което в противоречие с резултите от гласуването за общински съветници в [община] и поименното изброяване на избраните за общински съветници кандидати съгласно решение № 231/2015 г., е постановено решението от 30.10.2015 г., за обявяване на А. Т. С. за общински съветник от листата на ПП "Герб" поради подадено от М. М., заявление за отказ да положи клетва по реда на чл. 32, ал. 1 ЗМСМА. В открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, жалбата се поддържа и от процесуалния представител на жалбоподателката - адвокат Д. П.. Предявено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Ц. избирателна комисия, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна А. Т. С., редовно призована, не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Решение № 3016-МИ/19.01.2016 г. на ЦИК е постановено в изпълнение на задължителните указания, дадени с определение № 14307/30.12.2015 г. по адм. дело № 14453/2015 г. на ВАС, четвърто отделение, според които именно тази комисия /а не съответния административен съд/, е компетентна и следва да се произнесе по жалбата на М. Й. М., срещу решение № 267/30.10.2015 г. на ОИК-Нова З.. Предвид данните по преписката, в т. ч. и мотивите на решението на ЦИК, при проведеното гласуване, "за" предложеното от докладчика отхвърляне на жалбата са гласували шестима членове на комисията, а "против" - седмина, и поради липсата на необходимото мнозинство от две трети от гласовете на присъствалите общо 13 членове на ЦИК, е формулиран отхвърлителен диспозитив в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изр. 2 и чл. 88, ал. 1 от Изборния кодекс. приета за реализирана хипотезата на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК. Следва да се отбележи, че Централната избирателна комисия е независим държавен орган, като членовете й се назначават по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и при определени условия - от партии и коалиции, които не са парламентарно представени и действат като независими членове на колективен административен орган, на когото е възложена отговорността за подготовката и произвеждането на прозрачни, демократични и честни избори. Решенията, които ЦИК постановява са актове на колективен административен орган, а не такива, на докладчика по преписката. Поради това, когато комисията не е могла да събере необходимото мнозинство /две трети от присъстващите членове/, по подложен на гласуване проект за решение по жалба /в случая - жалбата на М. М. срещу решение № 267/2015 г. на ОИК-Нова З./, в актуалната съдебна практика се счита, че е налице решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК, на жалбата, с която ЦИК е сезирана. Наред с горното, както вече беше отбелязано, въпросът относно компетентността на ЦИК да се произнесе по жалбата на М. М., срещу решение № 267/30.10.2015 г. на ОИК-Нова З., вече е разрешен с влязло в сила определение № 14307/30.12.2015 г. постановено по адм. дело № 14453/2015 г. от друг състав на ВАС, четвърто отделение. Следователно, дължимата по това дело преценка на законосъобразността на атакуваното решение на ЦИК се свежда до разрешаване на спора по същество относно законосъобразността на решение № 267/30.10.2015 г. на ОИК-Нова З., жалбата, срещу което е отхвърлена с атакувания акт на ЦИК, в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изр. второ ИК.

Обжалваното пред ЦИК решение на ОИК-Нова З. е издадено във връзка със заявление вх.№ 149/30.10.2015 г., подписано от М. Й. М., /избрана за общински съветник в Общински съвет-Нова З. от листата на ПП "Герб", видно от решение № 231/28.10.2015 г. на същата комисия/, че няма да положи клетва съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 ЗМСМА и моли да бъде изключена от листата на избраните общински съветници на ПП "Герб" в Общински съвет-Нова З.. Решението е издадено на посочено основание чл. 453, ал. 5 ИК и с него за избран общински съветник е обявена А. Т. С. от листата на ПП "Герб".

Между страните по делото липсва спор и от представените по делото документи се установява, че заявлението от 30.10.2015 г., обективира изричния отказ на М. Й. М., в качеството й на избрана за общински съветник в Общински съвет-Нова З. от листата на ПП "Герб", да положи клетва по реда на чл. 32, ал. 1 ЗМСМА, както и че това заявление действително е постъпило в ОИК-Нова З. на датата, част от входящия му номер, поради което са били налице предпоставките за обявяване на следващия от листата на ПП "Герб" за избран за общински съветник в ОбС-Нова З.. Действително, както е прието и в мотивите на окончателното определение, постановено по адм. дело № 14453/2015 г. на ВАС, четвърто отделение, неприложима в горепосочения случай е разпоредбата на чл. 30 ЗМСМА, която след установяването по ал. 1 на момента на възникване на пълномощията на общинския съветник - от деня на полагане на клетва по чл. 32, ал. 1 ЗМСМА, казуистично урежда случаите на предсрочно прекратяване на възникналите вече пълномощия. Следователно не би могло да се приеме, че атакуваното пред ЦИК, решение на ОИК, е издадено при условията на чл. 30, ал. 7 ЗМСМА, при които ако е осъществена някоя от конкретно посочените хипотези по ал. 4, съответната ОИК обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Независимо от това, по аргумент от текста на горепосочената разпоредба, както и от текстовете на чл. 87, чл. 454 и чл. 458 ИК, съдът приема, че именно съответната ОИК е компетентна да издаде решение за обявяване на следващия в листата на политическата партия кандидат, и в неуредените от законодателя, случаи като процесния, в които първоначално обявен за избран общински съветник от листата на политическа партия, заяви изричен отказ да положи клетва по реда на чл. 32, ал. 1 ЗМСМА.

Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че при липсата на повдигнат спор относно авторството на документа - заявлението, с което е инициирано издаването на решение № 267/30.10.2015 г. на ОИК-Нова З., ирелевентни са твърденията на М. М., че не тя лично, а друго лице е внесло в ЦИК подписаното от нея заявление. Законодателят не е уредил процедура за подаване на заявление, от типа на разгледаното от ОИК, поради което дори и доказано, горепосоченото обстоятелство не влече извод за незаконосъобразността на издадения по него акт. Без правно значение е и заявлението на лицето, депозирано в същата ОИК с вх.№ 164/01.11.2015 г. - на дата, последваща издаване на решението на ОИК-Нова З. от 30.10.2015 г. Към момента на постановяването му, това заявление не е могло да бъде възприето от сезираната с първоначалното заявление ОИК, поради което не би могло да се приеме, че последното е своевременно оттеглено от жалбоподателката. Твърдяните от нея обстоятелства от престъпен характер, също не могат да бъдат отчетени от съда в настоящото производство, до момента на приключване на евентуално образуваните в тази връзка, наказателни производства, с влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното, съдът приема, че правилно като краен резултат се явява издаденото по жалбата срещу решението на ОИК от 30.10.2015 г., отхвърлително решение на ЦИК. Поради това и подадената пред ВАС жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на М. Й. М., от [населено място], срещу решение № 3016-МИ/19.01.2016 г. на Централната избирателна комисия. Решението е окончателно. Особено мнение: