Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Й. И. и Д. С. И. чрез пълномощник адв.А. Г. срещу решение № 40/11.02.2015 г. по гр. д. №957/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба Т. С. Л. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Д. В. я оспорва.Не претендира разноски.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 612/11.07.2014 г. по гр. д.№ 4039/2013 г. на Районен съд-Пазарджик. С него са отхвърлени предявените от ищците-касатори в настоящото производство, искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 3 и 4 ЗЗД за нищожност на нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК и обявяване нищожност поради липса на предписана от закона форма и поради липса на основание на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №2, т. 1, рег.№174, нот. дело №2/2011 г. на нотариус рег.№423, сключен между тях като продавачи и ответника като купувач на недвижим имот, представляващ упи ХVІ-355 в кв. 33 по плана на [населено място], с площ 600 кв. м.,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 77 кв. м.,гараж със застроена площ 36 кв. м.,навес, жилище със застроена площ 16 кв. м. и подобрения.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че полагането на пръстов отпечатък вместо подпис върху нотариалния акт, както е сторил касаторът, е законово уредена от чл. 579 ал. 2 ГПК алтернатива на невъзможността той да бъде подписан поради неграмотност или недъгавост.Доколкото тези две предпоставки не са налице е приел, че нотариусът е допуснал нарушение, което води единствено до отговорност за неизпълнение на задълженията му, но не и до опорочаване на договора. След като касаторът по свое изрично желание е положил отпечатък от палеца си е счел, че не следва да черпи права от поведението си и че неговата воля е удостоверена по надлежен начин. Полагането на отпечатък е предвидено в защита интересите на лицето, с оглед автентичност на неговото изявление, като дактилоскопските следи представляват идентифициращ белег от по-висока степен от почерка и подписа.Поради това е направил извод, че не е налице нищожност на договора при липса на форма, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД.Относно неплащането на продажната цена, е приел, че то съставлява неизпълнение на облигационно задължение, но не и липса на основание на договора.Поради това е счел, че основателно не са обсъждани от първостепенния съд гласните доказателства събрани по делото, като неотносими.

В изложението по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК касаторите поддържат основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Посочват, че основният правен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е, че искът за нищожност на договора поради липса на форма е неоснователен, че въпреки допуснатото нарушение по чл. 579 ал. 2 ГПК, лицето което е положило отпечатък от десния си палец е било грамотно и не е имало недъг, но понеже полагането на палеца е било по негово желание и е заверено от нотариуса, самият нотариален акт се явява редовен официален документ и обективираната в него сделка е валидна и действителна.Считат, че решението противоречи на решения на ВКС по гр. д.№1409/2010 г.,ІV г. о. и решение по гр. д.№11/2003 г.,І г. о.

По нататък в изложението е изтъкнато, че следващият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е, че действително допуснатото нарушение от нотариуса лицето да постави отпечатък от десния си палец вместо подпис и изписване на три имена, въпреки че е грамотно и не страда от недъг, който да му пречи да пише и се подписва, нотариусът може да носи единствено отговорност за неизпълнение на задълженията си, а това му действие не води до опорочаване на процедурата по изповядване на сделката и формата на нотариалния акт е изцяло спазена; той е подписан по изричното желание на продавача, отпечатъкът изразява неговата воля и от това си поведение не може да черпи права.Посочват, че тези изводи на въззивния съд са само частично в съответствие с решение на ВКС по гр. д.№1409/2010 г.,ІV г. о. и тази част е извадена от основополагащата и определяща смисъла и волята на състава начална част.

Следващият въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, според касаторите е, че поставянето на отпечатък е извършено по изрично желание на продавача и от това си поведение той не може да черпи права за нищожност на сделката, още повече че отпечатъкът в по-голяма степен идентифицира авторството и е в негов интерес, съответно той няма правен интерес от обявяване порока на нот. акт. Твърдят, че изводите за липса на правен интерес са в противоречие с разпоредбите на ГПК уреждащи нотариалното производство.

Следващите въпроси, цитирани дословно, са:

-от съобразителната част на решенията на двете инстанции се разбира, че наличието на недъг не е обективно съществуващо състояние, което подлежи на преценка и доказване, щом има отбелязване от нотариуса в нот. акт;

-когато липсва недъг, но нотариусът е отразил това в нот. акт, подлежи ли неговото отбелязване и преценка на оспорване и съдебен контрол;

-за правото на иск и търсене на съдебна защита от страните в нот. производство, извършили неосъзнавано нот. действие, при непознаване изискванията на правната норма и неразбиране на правните последици на полагането на отпечатък от палец;

-за връзката и взаимозависимостта на чл. 579 и чл. 576 ГПК и чл. 26 ал. 2 пр. 3 ЗЗД;

-за разпоредбата на чл. 574 ГПК и отражението му върху нот. действия и издаването на нот. актове от нотариусите;

-обжалваното решение изобилства с необосновани и виртуални съждения и изводи.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос обусловен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото.Той не трябва да е във връзка с правилността на решението и на обсъждането на доказателствата по него.К. съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Първите три въпроса са израз на несъгласието на касаторите с резултата по делото и на становището им за неправилност на въззивното решение.Останалите въпроси по своя характер представляват оплаквания за допуснати нарушения по чл. 281 т. 3 ГПК,които не са предмет на разглеждане в настоящото производство.Не е релевантен и въпросът: когато липсва недъг, но нотариусът е отразил това в нот. акт, подлежи ли неговото отбелязване и преценка на оспорване и съдебен контрол, доколкото във въззивното решение не са формирани мотиви относно компетентността на съда да разгледа такъв спор.Когато не е доказано общо основание, не е възможно да се приеме за обосновано наличието и на допълнително основание, тъй като правният въпрос следва да намери проявление в някоя от хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК.Когато се твърди допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касаторът следва да приложи задължителна съдебна практика, при идентичност на разглежданите казуси и да направи пълен анализ и съпоставка на разрешенията съдържащи се в нея и изводите в обжалваното решение и да аргументира в какво се състои противоречието в тях.Това не е сторено.Допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК само е цитирано, без да е подкрепено с аргументи.

Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40/11.02.2015 г. по гр. д.№957/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: