Министърът на правосъдието е поискал да се издаде тълкувателно решение по следния въпрос: допустимо ли е съдът по дела от частен характер, когато страните са се спогодили, но преди още да е влязла в сила присъдата, сам да обезсили издадената присъда, щом тъжителят поиска това, или следва присъдата да се обжалва, а второинстанционният съд по искане на страните да обезсили присъдата на първоинстанционния съд и да прекрати делото.

Представителят на Главната прокуратура даде заключение, че по-правилно би било да се обезсили от второинстанционния съд.

ОСНК, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

Производството в първата инстанция по наказателните частен характер дела съгласно чл. 161, б. "б" НК започва по частна тъжба на пострадалия. Следователно необходима предпоставка за започване на наказателното преследване за престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия, е подаването на тъжба от последния. Но и по-нататъшният ход на образуваното наказателно частен характер дело е в зависимост от волята на тъжителя. Така съгласно чл. 6, б. "в" НПК, ако тъжителят оттегли тъжбата си, наказателното преследване се прекратява и следва да се прекрати и самото дело. Поставя се въпросът може ли делото да бъде прекратено и издадената от първоинстанционния съд присъда обезсилена от същия съд, ако преди изтичането на срока за обжалването страните са се спогодили. На този въпрос следва да се отговори положително. Не може да има спор, че наказателното преследване следва да се прекрати, ако до приключването му бъде оттеглена подадената тъжба - чл. 6, б. "в" НПК. С постановяването на присъдата от първоинстанционния съд наказателното преследване не се приключва, последното настъпва след влизането на присъдата в сила. Следователно, ако след постановяването на присъдата от първоинстанционния съд, но преди влизането й в сила тъжбата бъде оттеглена, съдът трябва да прекрати делото, а като последица от това безспорно ще следва да се обезсили и присъдата.

В НПК няма изрична забрана да се обезсилят влезлите в сила присъди, издадени по дела от частен характер, ако тъжителят оттегли тъжбата си и поиска обезсилване на присъдата. Такава забрана съществува по силата на чл. 56, ал. 3 НК (Сега чл. 84, ал. 3 НК.) само за влезлите в сила присъди за престъпления от частен характер. На тъжителя съгласно казания текст от НК е дадена възможност само да поиска от съда да не бъде изпълнено наказанието по присъдата, но не и прекратяването на делото и обезсилване на присъдата. Щом като присъдата не е влязла в сила и не е изтекъл срокът за обжалването й, съдът, който я е постановил, е компетентен да се произнесе по искането за прекратяването на делото и обезсилване на присъдата.

Няма никакво законно основание практиката на някои съдилища да изисква в такива случаи да се обжалва присъдата пред второинстанционния съд и пред него да се направи искането за прекратяване на делото и обезсилване на присъдата. Тази практика не намира оправдание и с оглед изискванията на наказателнопроцесуалната икономия и бързина в правораздаването.

По горните съображения Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

По наказателните частен характер дела, ако страните са се спогодили в срока за обжалването на присъдата, съдът, който е постановил същата, може сам да я обезсили и да прекрати делото; за това не е необходимо делото да бъде обжалвано и второинстанционният съд да извърши тези действия.