№ 879

Гр. София, 19.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като разгледа докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1100 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Държавата, представлявана от министъра на туризма, чрез В. В. - държавен експерт „Концесии и наеми на морските плажове“, дирекция „Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“ при Министерство на туризма, срещу решение № 182 от 16.03.2023 г. по т. дело № 46/2023 г. на Апелативен съд - София, 11 търговски състав, с което е потвърдено решение № 965 от 04.08.2022 г. по т. дело № 1763/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав в обжалваната от ответника част, и Държавата, представлявана от министъра на туризма, е осъдена да заплати на „В. Г. ЕООД сума в размер 8 280 лв. – съдебни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната от ответника част, Държавата, представлявана от министъра на туризма, е осъдена да заплати на „В. Г. ЕООД следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер 166 960,26 лв., платена на отпаднало основание наемна цена по договор за наем на морски плаж „Обзор - Централен“ за периода 14.09.2020 г. – 13.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер 2 736,29 лв. – мораторна лихва върху сумата 166 960, 26 лв. за периода 26.06.2021 г. – 23.08.2021 г.; на основание чл. 78 ГПК сума в размер 11 197,50 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на §23 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ЗИДЗЗ/ и е стигнал до неправилен извод, че внесената авансово от ищеца наемна цена за 2021 г. на две вноски, извършени на 14.02.2020 г. и на 19.02.2020 г., е платена без правно основание поради предсрочното прекратяване на договора за наем на 14.09.2020 г. Според касатора липсва нормативна уредба, съгласно която авансово внесена наемна цена да подлежи на връщане при прекратяване на договора, като единствената предвидена възможност за възстановяване на сумата е чрез приспадането й от следващата годишна наемна цена. Доколкото обаче договорът за наем е прекратен занапред преди края на 2020 г. поради сключване на договор за концесия, то наемателят не разполага с правото да претендира връщане на платената при действието на договора цена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Предвид императивната разпоредба на § 23 от ПЗР на ЗИДЗЗ, че авансово внесена годишна наемна цена се възстановява на наемателя единствено чрез прихващане от следващата годишна наемна цена, основателно ли е заплатената авансово по време на действието на договора за наем на морски плаж наемна цена да бъде претендирана като платена на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД?

Ответникът по касация „В. Г. ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат В. И. Ч. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е обуславящ за изхода на делото, а е относим към правилността на решението. Релевира доводи за правилност на обжалвания съдебен акт и претендира присъждане на разноски.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между страните на 13.06.2016 г. е сключен договор за отдаване под наем на морски плаж „Обзор - Централен“, представляващ обект на изключителна държавна собственост, разположен на територията на [община], за срок от 5 години, считано от датата на подписване, при годишна наемна цена в размер 205 719 лв. с ДДС, платима авансово до 15 февруари на съответната календарна година. Приел е за установено, че наемателят е заплатил дължимата наемна цена за 2020 г. като е извършил авансово два транша – на 14.02.2020 г. за сумата 100 000 лв. и на 19.02.2020 г. за сумата 122 613,72 лв., както и че договорът е прекратен поради влизане в сила на концесионен договор с трето лице за плаж „Обзор - Централен“, в съответствие с чл. 7.1.2 от същия.

Въззивната инстанция е взела предвид обстоятелството, че след извършване на авансовото плащане е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, в чиито предходни разпоредби е включен § 23, предвиждащ, че за летен сезон 2020 г., считано от 01.06.2020 г., концесионерите и наемателите на морски плажове предоставят на посетителите на плажа плажните принадлежности /чадъри и шезлонги/ на цени, намалени с не по - малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните за съответния договор. В срок до 25.05.2020 г. концесионерите и наемателите уведомяват министъра на туризма за промените в цените плажните принадлежности за сезон 2020 г., а в срок до 30.05.2020 г. министърът на туризма уведомява наемателите и концесионерите за намалението на размера на дължимата наемна/концесионна цена за 2020 г.; когато концесионното възнаграждение или наемната цена са заплатени изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното възнаграждение/наемната цена за 2021 г., за което се сключва допълнително споразумение към концесионния договор или договора за наем.

Въззивният съд е установил, че в съответствие с § 23 ПРЗ на ЗИДЗЗ с писмо от 26.05.2020 г. ищецът е поискал от Министерството на туризма намаляване на цените на плажните принадлежности и удължаване на срока на наема. В отговор с писмо от 29.05.2020 г. Министерството на туризма е уведомило ищеца, че съгласно Методиката за определяне размера на възнаграждението наемната цена за 2020 г. се редуцира със сумата 109 080, 72 лв. С. З. № Т – РД – 16 – 349 от 16.11.2020 г. на Министерството на туризма е определено намаление на наемните цени за 2020 г.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел, че са осъществени предвидените в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД предпоставки, а именно наличие на договор между страните, изпълнение на задължение на ищеца да даде посочената сума по договора и отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание: страните са били обвързани от договор за наем на морски плаж „Обзор - Централен“, обект на изключителна държавна собственост, за срок 13.06.2016 г. – 13.06.2021 г.; договорът е бил прекратен предсрочно на 14.09.2020 г. поради влизане в сила на договор за концесия на морски плаж „Обзор - Централен“; за да стигне до извод, че не е налице основание за възстановяване на суми поради намалена наемна цена, въззивният съд е приел, че не е осъществен необходимият фактически състав за намаляване на цената – да е издадена заповед от министъра на туризма за намаляване на наемните цени за 2020 г. и въз основа на нея и съответната методика за намаляване на цените по всеки наемен договор да се подпише допълнително споразумение по всеки отделен договор за концесия или наем; доколкото заповедта на министъра на туризма, с която общо се определя намаление на наемните цени за 2020 г. за отдаване под наем на морски плажове, е издадена на 16.11.2020 г. след като процесният договор за наем е бил прекратен, съответно между страните не е сключено необходимото допълнително споразумение, то не е налице основание за намаляване на наемната цена; процесният договор за наем е с периодично изпълнение, чието прекратяване има действие занапред, но авансово заплатените наемни възнаграждения за периода от прекратяване на договора – 14.09.2020 г., до датата, на която срокът на договора е следвало да изтече - 13.06.2021 г., са платени на отпаднало основание, поради което подлежат на връщане.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да е конкретен и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът е насочен към оспорване на правилността на извода на въззивния съд, че след като ищецът - наемател е заплатил авансово наемната цена за периода 13.06.2020 г. – 13.06.2021 г., а договорът за наем е прекратен на основание чл. 7.1.2. от него предсрочно, считано от 14.09.2020 г., то с прекратяване на договора е отпаднало основанието за дължимост на наемната цена за периода от 14.09.2020 г. до 13.06.2021 г., поради което ищецът има право да получи заплатената авансово наемна цена за посочения период на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Квалифицирането на спорното право е от значение за материалната законосъобразност на съдебното решение, поради което въпросът дали ищецът има право да претендира част от авансово платената цена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с оглед разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, е от значение за правилността на обжалваното решение, която не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му.

Разпоредбата на § 23 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е ясна и непротиворечива, доколкото с нея се създава задължение за концесионерите и наемателите на морски плажове да предоставят на посетителите на плажовете за летен сезон 2020 г., считано от 01.06.2020 г., плажните принадлежности на намалени цени с поне 50 на сто спрямо цените за летен сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор срещу намаление на размера на дължимото за 2020 г. концесионно възнаграждение или наемна цена, по решение на компетентния орган – министъра на туризма. С ал. 3 на разпоредбата е въведен механизъм, чрез който съответната намалена част от наемната цена да се възстанови на наемателя в случай, че последният е заплатил авансово цялата дължима за 2020 г. наемна цена преди датата на влизане с сила на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ - 14.05.2020 г. Предвидено е, че в тази хипотеза намалената сума се приспада от наемната цена за следващата 2021 г. Доколкото обаче в настоящия случай процесният договор за наем е прекратен предсрочно на 14.09.2020 г. преди издаване на заповедта на министъра на туризма, с която са намалени наемните цени, и поради липсата на сключено споразумение между страните, то не е налице основанието за приспадане на сумата от наемната цена за следващата 2021 година. Предвиденият в § 23, ал. 3, изр. 2 ПЗР на ЗИДЗЗ специфичен способ за възстановяване на съответната част от авансово платената преди 14.05.2020 г. наемна цена по договор за наем на морски плаж - приспадане от наемната цена за 2021 г., се отнася до случаите, при които договорът за наем продължава да действа и през следващата 2021 г., за която наемателят дължи заплащане на наемна цена, от която може да се извърши приспадане, респ. прихващане. Не е налице законодателна празнота, пораждаща необходимост от изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, тъй като правото на наемателя да получи съответната част от авансово платената наемна цена за периода след прекратяване на договора за наем до крайния срок на договора се реализира по реда на чл. 55 ЗЗД за възстановяване на недължимо плащане. Следователно не е осъществено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид липсата на твърдените предпоставки по чл. 280 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд - София. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски за касационно производство в размер 10 195,80 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 16.03.2023 г. по т. дело № 46/2023 г. на Апелативен съд - София, 11 търговски състав.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на туризма, [населено място], [улица], да заплати на „В. Г. ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 6, ап. 17 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 10 195,80 лв. /десет хиляди сто деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.