О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 232

гр.София, 02.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4354 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. против решение № 670 от 2.05.2017 г., постановено по гр. д. № 1328 по описа за 2008 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение №932 от 25.3.2008 г. по гр. д. №4314 по описа за 2007 г. на Варненския районен съд, Вещно отделение, двадесети състав, за отхвърляне на предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на 12 000 лв. обезщетение за ползване на собствения на ищеца имот, представляващ една осма идеална част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], заедно с една втора идеална част от втория етаж от построената в дворното място сграда за периода от юни 2005 г. до май 2007 г.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдът да квалифицира предявения иск по...