Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. С. М. от [населено място], общ. Д., обл. К. срещу решение № 140 от 27.11.2015 г. постановено по адм. дело № 366/2015 г. на Административен съд Кюстендил. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът – Общинска избирателна комисия /ОИК/ – Д., чрез председателя си, оспорва подадената касационна жалба.

Заинтересованата страна – Х. А. К., чрез процесуален представител, в писмено становище и в откритото съдебна заседание оспорва подадената касационна жалба. Претендира се и присъждане на направените разноски.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 140 от 27.11.2015 год., постановено по адм. дело № 366/2015 г. Административен съд Кюстендил потвърждава решение № 325/02.11.2015г. на ОИК Д., [община], област К., с което е определен резултата от избора за кмет на кметство [населено място], [община] и е обявен за избран на втори тур, проведен на 01.11.2015 г., за кмет на кметство [населено място], [община], област К. – Х. А. К..

Съдът е посочил, че съгласно протокола на ОИК Д. за избиране кмет на кметство [населено място] на втори тур, проведен на 01.11.2015г., определеният изборен резултат е следният: за кандидата на ПП „ГЕРБ” – Е. С. М. – 44 гласа; за кандидата на Политическа партия „Б.” – Х. А. К. – 46 гласа. Въз основа на този изборен резултат с решение № 325 от 02.11.2015г. е обявен за избран Х. А. К., получил 46 действителни гласове. Видно от съдържанието на решението изборният резултат е определен на основание чл. 452 от Изборния кодекс и данните от протокола на С..

Посочено е от съда, във връзка с направеното пред него оспорване, че водещият критерий при преценката дали са допуснати съществени нарушения на изборния процес, които да имат за последица недействителност на избора, следва да бъде отразило ли се е реално и по какъв начин всяко едно от сочените, респективно установените нарушения, на определения с решението на ОИК изборен резултат. А за съществено следва да бъде прието само онова нарушение, недопускането на което, би обусловило различен краен резултат.

Във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността - верността на протокола на С. 61 и отразените в него данни съдът е допуснал оглед на всички изборни книжа, включително оглед и ръчно броене на всички действителни и недействителни бюлетини като част от тях. В резултат на което е установил, че за спечелилия кандидат са подадени 45 действителни бюлетини, а не 46. За Е. М. не е установен резултат различен от отчетения, а именно 44 действителни бюлетини. Посочено е от съда, че въпреки установената невярност на посоченото вписване в протокола на С., водещите до него нарушения на изборния процес не са съществени, тъй като не са се отразили върху крайния изборен резултат, тъй като разликата в действителните бюлетини между спечелилия изборите кандидат – Х. К. с 45 действителни гласа и Е. М. с 44 действителни гласа е в полза на първия. За неоснователно е прието оплакването за нарушения, изразяващи се в допускане до гласуване на избиратели с изтекъл срок на валидност на личните им карти и без съответния заместващ документ съгласно разпоредбата на чл. 263, ал. 1, съответно чл. 264, ал. 1 по препр. от чл. 424 от ИК. Установено е с оглед събраните доказателства, че 93 броя избиратели от общо гласували 94 броя са осъществили това с валидни документи за самоличност, които не били с изтекъл срок. Само по отношение на М. Й. Ч. е установено, че осъществила гласуването си чрез лична карта - безсрочна, издадена на 28.09.2000 г., която е обявена в регистрите на МВР за невалидна на 19.10.2006г., а на същото лице е издадена нова лична карта – безсрочна на 20.10.2006г. В избирателния списък е посочено ЕГН – то на лицето и същото се е подписало. Във връзка с така установените факти съдът е приел, че избирателката е била идентифицирана надлежно по см. чл. 263, ал. 1, респ. чл. 264, ал. 1 от ИК и че гласът е подаден именно от това лице, чиято самоличност е безспорна.

С оглед изложеното съдът е потвърдил оспореното пред него решение на ОИК Д..

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът в нарушение на правилата на ИК е приел за недействителна само една от бюлетините - по отношение на които е налице спор между страните. Правилно съдът, при извършения оглед, е преценил бюлетината /копие от която се намира на л. 49 от първоинстанционното дело/, като действителна, тъй като не съдържа твърдените от жалбоподателя недостатъци. В чл. 427, ал. 4, т. 1 от ИК е посочено, че избирателят гласува за кмет като поставя в квадратчето с номера на избраната от него кандидатска листа знак „Х” или „V”, който изразява по еднозначен начин неговия вот. Вотът на избирателя трябва да е поставен в квадратчето, избрано от него и знакът не трябва да засяга съседно такова по начин, че да не може да се установи действителната воля на избирателя. В конкретния случай изискването за поставяне на знака „V” в квадратчето за кандидата Х. К. е спазено. Правилно съдът е преценил, че недостатъците в изписване на знака могат да се дължат в специфики на почерк, възраст и т. н.

Аргументирано съдът след като приел за установено, че броят на действителните гласова по отношение на спечелилия кандидат е 45, а не 46 е приел, че изборният резултат във връзка с правилото на чл. 452, ал. 6 от ИК, не би се променил.

По отношение на следващото възражение направено от касационния жалбоподател, а именно, за необоснованост на изводите на съда във връзка с осъщественото от М. Ч. гласуване, съдът го намира за неоснователно. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, с оглед разпоредбите на чл. 263, ал. 1 от ИК и чл. 264, ал. 1 от ИК, че избирателката е била идентифицирана безспорно. Членовете на С. са имали възможност да установят по категоричен начин нейната самоличност, както и че същата е вписана в избирателния списък. За членовете на С. не е имало съмнение, че лицето вписано под № 71 в избирателния списък е и лицето идентифицирало се с лична карта пред тях, която лична карта е била безсрочна. Именно в тази връзка е правилен изводът на съда, че в случая е не е налице нарушение на принципа за лично упражняване на вота на избирателката.

Във връзка с възраженията в касационната жалба настоящият състав намира за необходимо да посочи и решение № 13 от 28.11.2013 г. по к. д. № 14/2013 г. на Конституционния съд на РБ, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва едновременно да са налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. Отделните несъответствия в случая правилно са преценени като такива, които не са се отразили на валидността на вота на избирателите при отчитане на окончателния изборен резултат, който извод не е опроверган в хода на касационното производство.

По изложените съображения съдът намира, че решението на Административен съд Кюстендил е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява предявеното от процесуалния представител на заинтересованата страна по делото искане за присъждане на разноски, в установения по сключения договор за правна защита и съдействие, размер от 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 27.11.2015 г. постановено по адм. дело № 366/2015 г. на Административен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА Е. С. М. от [населено място], общ. Д., обл. К., да заплати на Х. А. К., от [населено място], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени за настоящата инстанция разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно . Особено мнение: