Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В.а Найденова, подадена от адвокат-пълномощника й, против решение от 18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1747 по описа за 2008 г. на СГС, ІІІ „В” състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на наследниците на А. Д. Н. и М. Д. Н. против отказа на кмета на Столична община № РД-54-105 от 6.03.2000 г. да отмени отчуждаването на имот.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. То се обосновава с твърдение, че съдът не се е произнесъл по наведеният довод за нищожност на отказа на кмета № РД-54-105 от 6.03.2000 г. и искането за обявяването му за нищожен. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Кметът на Столична община - ответник и останалите ответни страни -физически лица не са взели становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Прокурорът счита, че довод за нищожност на акта не е въведен с първоначалната жалба. Довод за незаконосъобразност е въведен относно заповедта за отчуждаването на имота, на който съдът е дал мотивиран отговор и в съответствие с писмените доказателства. Прокурорът намира, че решението следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

СГС е бил сезиран с жалба, подадена от М. Д. Н. и А. Д. Н. против отказ № РД-54-105 от 6.03.2000 г. на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на недвижим имот.

След подаването на жалбата А. Н. и М. Н. са починали. На тяхно място съдът е конституирал наследниците им.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че от А. Н. и М. Н. е бил отчужден застроен недвижим имот за построяване на трафопост до бл. 22 и 23. Бившият имот е бил с пл. № 645 от кв. 11 в местност „Бакърена фабрика”, и се е намирал на ул. „Царевец” № 11. Заповедта за отчуждаване е издадена на основание чл. 95 ЗТСУ отм. от заместник – председателя на ИК на СГНС, на когото председателят е делегирал такива права, според лист 69-72 от делото. Бившите собственици на отчуждения имот са били парично обезщетени.

От прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза съдът е установил, че в отчужденият имот съществувалата сграда и второстепенни постройки, които са били незаконно построени са съборени. Мероприятието за което имотът е бил отчужден е реализирано - трафопостът е изграден, а останалата част от имота представлява прилежаща площ към построен жилищен блок на осем етажа, прилежаща площ към изграден трафопост и сервитут около него, и реализирана асфалтова алея. От бившия имот, който е бил с площ от около 380 кв. м не е останала свободна площ, която да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 1 и 5 ЗУТ.

При така установените факти и обстоятелства съдът е направил правен извод, че претенцията на жалбоподателите попада в хипотезата на чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но двете кумулативно изискуеми предпоставки – фактическото строителство да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи не са налице. Въз основа на това съдът е приел, че отказа на кмета на Столична община е законосъобразен и отговаря на изискванията за валидност и форма, поради което е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Той е установил фактите по спора, които е съпоставил с приложимата материално правна норма, въз основа на което е извел обосновани и законосъобразни изводи.

Неоснователно е и твърдението, че съдът не есе е произнесъл по наведеният довод за нищожност на обжалвания отказ на кмета на Столична община. На първо място такъв довод не е навеждан с първоначалната жалба, но в съответствие с чл. 218, ал. АПК за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Единственият наведен довод в касационната жалба, е че отказът не е бил подписан от кмета на Столична община. Този довод е неоснователен и се опровергава от приложения в два екземпляра отказ на кмета, като и двата са подписани лично от кмета на Столична община.

По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на спора като неоснователно ще следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решението от 18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1747 по описа за 2008 г. на СГС, ІІІ „В” състав на административно отделение.

ОСТАВЯ без уважение искането на М. В.а Найденова за присъждане на сторените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Д. А. Н.Д.