Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ш. Ф., гражданка на Р. Т. против Решение №5193 от 15.11.2011г., постановено по адм. дело №6199/2011г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед №ЗДМ-239/21.06.2011г. на Директора на Дирекция „Миграция”, с която й е наложена ПАМ „отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р. Б.”.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен.

Ответникът – Директора на Дирекция „Миграция”, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Ш. Ф., гражданка на Р. Т. против Заповед №ЗДМ-239/21.06.2011г. на Директора на Дирекция „Миграция”, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) й е наложена ПАМ „отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р. Б.”.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателката са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Изложени са мотиви, че лицето не пребивава на територията на Р. Б. и в някоя от страните - членки на Европейския съюз за времето от 23.08.2009 г. до 26.09.2010 г.

Крайният извод на съда...