С решение от 30.07.2009 г. по адм. д. № 126 от 2009 г. Габровският административен съд е отхвърлил жалбата на Г. Н. Г. от Габрово против решение № 19 от 07.05.2009 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” – Габрово и потвърденото с него разпореждане № 4203022245 от 12.02.2009 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, с което му отказано правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Против това решение на административния съд Г. Н. Г. е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 КСО.

Първото оплакването, в което се поддържа, че касаторът е работил по трудово правоотношение като управител на КФ „Екопро” за времето от 01.10.1990 г. до 31.12.1995 г., е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел, че след като на касатора е била издадена осигурителна книжка, в която е вписан осигурителния стаж, осигурителния доход, направените осигурителни вноски, той е самоосигуряващо се лице. Това становище на административния съд е правилно. Само на самоосигуряващите се лица се издават осигурителни книжки. Осигуряването на касатора като съдружник на колективна фирма /събирателно дружество по ТЗ/ се е осъществявало по реда, определен в Наредбата за общественото осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани, в индивидуалните земеделски стопанства, по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд отм. и Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение отм. .

Твърдението на касатора, че като съдружник, който е управлявал и представлявал колективната фирма /събирателното дружество/ е работил по трудов договор е несъстоятелно, защото по делото липсват, че той се е осигурявал като всички лица, наети по трудови правоотношения. Освен това касаторът като управител на дружеството не е могъл да бъде в трудовоправни отношения с управляваното от него такова. Самият управител не е имал право да се самонаема.

Второто оплакване в смисъл, че като самоосигуряващо се лице е упражнявало трудова дейност и на друго основание, поради което пенсията следвало да се изчисли върху сбора от осигурителните доходи /възнаграждения/ е също неоснователно. Административният съд е констатирал, че касаторът е поискал при определяне размера на пенсията да се ползва периода 01.10.1990 г. – 30.09.1993 г. от три последователни години до 01.01.1997 г., че през тригодишния период е бил съдружник в образуваното СД „Екопро” – Габрово и като такъв е внасял осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, а за част от същия период е изпълнявал длъжността „председател на ИК” /кмет/ на Община – Габрово от 01.10.1990 г. - 30.11.1991 г. и е бил осигурен по трудов договор. Тези констатации не се атакуват касационно в това отношение. При тези констатации административният съд е приел, че спорните правоотношения за периода от 01.10.1990 г. - 30.11.1991 г. се уреждат от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани, в индивидуалните земеделски стопанства, по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд, издадена от МС и ЦС на БПС, обн., ДВ, бр. 70 от 8.09.1989 г., изм., бр. 23 от 22.03.1991 г., в сила от 1.03.1991 г., бр. 33 от 26.04.1991 г., отм. , бр. 58 от 17.07.1992 г. Това становище на административния съд е също правилно. Съгласно чл. 1, т. 1 от тази наредба гражданите, които са образували фирми се осигуряват задължително за всички осигурителни случаи по чл. 146 КТ от 1951 г. Изключението от това правило е предвидено в ал. 2 на чл. 1 от същата наредба, според която лицата по ал. 1, осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание, се осигуряват само за трудова злополука, т. е. не подлежат на осигуряване, за всички осигурителни случаи.

При тези правни и фактически констатации правилно е прието, че след като през периода от 01.10.1990 г. до 30.11.1991 г. касаторът е бил осигурен по трудов договор, не е било налице правно основание да се осигурява за пенсия и като съдружник, упражняващ трудова дейност в събирателно дружество /колективна фирма/. За въпросния период, като се има предвид действащата нормативна уредба липсва правно основание да се сумират двата осигурителни дохода при определяне на пенсията, защото осигурителните вноски за всички осигурителни случаи от събирателното дружество са били недължими, предвид тези по трудовия договор.

С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата касаторът е трябвало да се осигурява в събирателното дружество само за трудова злополука. При наличие на осигуряване по трудово правоотношение касаторът не е дължал осигуровки за всички осигурителни случаи като съдружник в събирателното дружество, нито внесените на това основание суми могат да му бъдат зачетени като осигурителен доход при пенсиониране. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 01.12.2009 г. по адм. д. №

7952 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай.

Следователно, осигурителният доход за периода от 01.10.1990 г. до 30.11.1991 г. е възнаграждението, получено по трудовото правоотношение и установено с удостоверение обр. УП -2. След този период осигурителният доход представлява осигурителния доход на съдружника на събирателното дружество /колективната фирма/, установен с осигурителната книжка.

Трето оплакване за нарушение на чл. 114 от Закона за пенсиите отм. е основателно. Размерът на пенсията е бил определен от пенсионния орган позовавайки се на чл. 114 ППЗП отм. като е взет предвид осигурителния доход на касатора като самоосигуряващо за целия тригодишен период преди 01.01.1997 г., а именно от 01.10.1990 г. до 30.09.1993 г.

и е оставено внимание полученото трудово възнаграждение от 01.10.1990 г. до 30.11.991 г. Това становище на пенсионния орган е неправилно. Направеното от пенсионния орган позоваване на тази разпоредба е неуместно, защото тя намира приложение при отпускане на пенсията по отменения ЗП, но не и при изчисление на размера на пенсията при действието на КСО. От обстоятелството, че чл. 114 ППЗП отм. е била действаща разпоредба през 1990 и 1991 г. не следва друго.

След като административният съд е констатирал, че осигурителният доход по удостоверение обр. УП-2 за периода от 01.10.1990 г. до 30.11.1991 г. е по-висок от осигурителния доход по осигурителната книжка за същия период, следва решението на директора на РУ „Социално осигуряване и потвърденото с него разпореждане да се отменят и преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне.

По изложените съображения, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 30.07.2009 г., постановено по адм. д. № 126 от 2009 г. на Габровския административен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 19 от 07.05.2009 г. на директора на РУ „Социално осигуряване” – Габрово и потвърденото с него разпореждане № 4203022245 от 12.02.2009 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”.

Връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. И.Т.