Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на О. Б. против решение № 205/04.05.10 г. по адм. д.№ 1091/09 г. по описа на Административен съд Благоевград с молба за отмяната му като неправилно.

О. С. Б. Стоименова, К. Б. В., С. Х. Г. , Л. Х. К. и Й. Х. С. в писмено становище поддържат доводи за основателност на касационната жалба.

О. М. Х. Спасова в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

О. Х. Г. Гошев и А. Б. А. не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна.

За да уважи оспорването по жалбата на М. Х. С. и отмени Заповед № 449/22.05.98 г. на кмета на община Б.д, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта в нарушение на чл. 86, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/-отм. за съставянето на констативния акт оспорващата не била уведомена и процедурата била проведена без нейно участие. Правният интерес от оспорване съдът е обосновал с констатациите на съдебно техническата експертиза, че попълнения със заповедта имот № 486 по пада в границите на имот № 34 , за който е отреден парцел І, кв. 8, собственик на 1/2 ид. част от който е оспорващата Спасова по силата на н. акт.№ 136, том VІІІ, н. д. 2513/97 г. от 21.11.97 г. на РС-Благоевград. и предвид липсата на съобщение за издадения административен акт оспорването не е просрочено.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд констатира процесуална недопустимост на обжалваното решение по следните съображения:

Общинската администрация, в...