ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2615

Гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1879 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. П. срещу определение № 1034 от 23.04.2024 г. по ч. гр. д. 194/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 265772 от 25.10.2023 г. по гр. д. 1655/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за изпълнение на указания, дадени с разпореждане № 11564 от 20.07.2020 г. за отстраняване на нередовност на подадената по делото насрещна искова молба.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи на жалбоподателя и да постанови съдебния акт след обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Сочи, че от последните се установява, че праводателят му посмъртно е диагностициран със злокачествено новообразование на черния дроб в IV стадий, за което са типични симптоми, продължаващи един значителен период и сочещи на невъзможност да бъдат изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на нередовност на искова молба. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата за възстановяване на срок да бъде уважена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване по следния въпрос:

1. Задължен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по т. 19 от ТР 1/04.01.2001 г. по описа на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР 1/09.12.2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 53 от 07.06.2019 г. по т. д. № 1525/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО; решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 481/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО, и решение № 77 от 20.06.2024 г. по т. д. № 2734/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО.

Сочи, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен.

Ответникът по жалбата, „Българска строително-инвестиционна компания“ ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Сочи, че въззивният акт е правилен, а жалбоподателят злоупотребява с процесуални права.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в указания на страната преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при съобразяване на задължителното тълкуване, дадено с ТР 5 от 12.07.2018 г. по т. д. 5/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК пропуснатият от страната срок може да бъде възстановен, ако се установи, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, настъпили за страната през времетраенето на срока. Счел е, че особени непредвидени обстоятелства са тези, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея, въпреки положените усилия. Посочил е, че жалбоподателят не установява подобни обстоятелства, осъществили се в периода 11-18.09.2020 г., като е подчертал, че по делото липсват доказателства за наличие на пречки, включително тежко здравословно състояние, което да е препятствало страната да изпълни указанието. Изтъкнал е, че най-ранното доказателство за заболяване е от 20.09.2020 г., без да са налице данни в дните преди тази дата и по-конкретно до 18.09.2020 г. Р. П. да е бил в състояние, което да му е попречило да заплати дължимата по насрещния иск такса. Допълнил е, че настъпилата на 04.10.2020 г. смърт на Р. П. не съставлява такова доказателство и не установява невъзможност за изпълнение на указанията към 18.09.2020 г. Подчертал е, че частният жалбоподател не е ангажирал гласни доказателства за установяване на своите твърдения, а представените писмени доказателства - медицински документи, не установяват влошено състояние, обективно препятстващо възможността за изпълнение на указанията през релевантния период. Позовал се е на представените медицински документи за периода след 20.09.2020 г. до 28.09.2020 г., като е изтъкнал, че от същите не може да бъде обоснован извод за такова здравословно състояние на Р. П., което да му е попречило да внесе дължимата такса и да представи вносния документ в съда. Счел е, че едва на 28.09.2020 г. е констатирано увредено общо състояние, но към тази дата определеният от съда срок е бил вече изтекъл. По тези мотиви е споделил изводите на първоинстанционния съд, че не се установява наличие на непреодолима от страна на ответника причина за пропускане на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по депозираната насрещна искова молба и потвърдил първоинстанционното определение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуален въпрос е обуславящ за изводите на въззивния съд, доколкото касае правомощията му при произнасяне по сезиралата го частна жалба, но по отношение на същия не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Цитираната от касатора практика на ВКС е по отменен процесуален закон в едната й част - т. 19 от ТР 1/04.01.2001 г. по описа на ОСГК на ВКС, а в останалата по приложението на чл. 269 ГПК в хипотеза на подадена въззивна жалба срещу първоинстанционно съдебно решение, и в този смисъл е неотносима.

Правомощията на въззивния съд по подадена частна жалба, с каквато е сезиран Софийски апелативен съд, са очертани в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като изрично е подчертано, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. С тълкувателния акт е прието, че инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Счетено е, че и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика на ВКС. Произнесъл се е по сезиралата го частна жалба, като е проверил всички правно релевантни факти и обсъдил събраните във връзка с последните доказателства, сам е преценил предпоставките за уважаване на депозираната молба по чл. 64 ГПК, включително подробно е обосновал извода си защо молбата е неоснователна.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилен е съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като частният касатор е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното решение.

По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1034 от 23.04.2024 г. по ч. гр. д. 194/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.