Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 818/24.01.2018 г. на Е. Д. М., подадена чрез особения му представител адв.И. Д., срещу определение № 18/03.01.2018 г., постановено по възз. ч.гр. д. № 5039/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.06.2017 г. по гр. д. № 11320/2016 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е постановено връщане на исковата молба на ищеца и прекратяване на производството по делото като образувано срещу ответник – съдебен заседател, ползващ се с функционален имунитет.

В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно. Иска се допускането му до касационен контрол и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Частната касационна жалба е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С определение от 28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 11320/ 2016г., Софийският градски съд е върнал подадената от Е. Д. М. искова молба вх.№ 23125/08.09.2016 г, с която ищецът е предявил срещу Р. Т. С. – съдебен заседател от Специализирания наказателен съд, иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведение на ответницата в качеството й на член на съдебния състав по НОХД № 646/2015 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, включително и по силата на препращането по чл. 272 ГПК, че съгласно нормата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. „функционален имунитет“ на магистратите. На основание чл. 66, ал. 2 ЗСВ, този имунитет е приложим и по отношение на съдебните заседатели, тъй като същите имат еднакви права и задължения със съдиите. Направен е извод, че съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства, ответницата се ползва с функционален имунитет, което представлява абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявения от М. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от „незаконни действия“ на съдебния заседател Р. С..

В изложението на касатора се поставят въпросите дали материалноправната легитимация на ответницата с оглед наличието на функционален имунитет е въпрос по допустимостта, или по основателността на претенцията; трябва ли съдът да събере доказателства за обстоятелството, че ответницата е лице, ползващо се с функционален имунитет, преди да прекратява делото на това основание; допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на 132 от Конституцията на РБ и прилагането й по отношение на лица, извън изрично посочените в текста на нормата. Иска се допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.

По поставените от касатора въпроси е налице единна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. С постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - № 17/12.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 35/2018 г., ІV г. о., № 143/ 05.05.2017 г. по ч. гр. д.№ 1626/2017 г., ІІІ г. о., № 137/15.03.2017 г. по ч. гр. д.№ 709/2017 г., ІV г. о., № 141/ 04.05.2017 г. по ч. гр. д.№ 1508/2017г., ІІІ г. о., № 152/ 10.05.2017 г. по ч. гр. д.№ 1701/2017 г. на ІІІ г. о. и множество други, е прието, че въпросът за наличието на функционален имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ, с който ответната страна по предявен срещу нея граждански иск за вреди разполага, е въпрос, който пряко обуславя допустимостта на предявения иск. Наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, когато от ищеца не са въведени твърдения и не са представени доказателства да е налице умишлено престъпление от общ характер, какъвто е и настоящият случай. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно – само въз основа на изложените от ищеца твърдения в исковата молба и наличието на която, след като бъде констатирана от съда, изключва възможността да се предприемат каквито и да е процесуални действия по разглеждане на спора по същество. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 130 ГПК, съгласно която при проверка на исковата молба, след като съдът констатира, че искът е недопустим, той е длъжен да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Нормата е ясна, по приложението й има създадена непротиворечива практика на ВКС, поради което поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване не се установява /отделен е въпросът, че в изложението липсва и конкретна аргументация/.

На следващо място, съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ съдебните заседатели са пълноправни членове на състава на съда, поради което в това им качество се ползват от предвидения в чл. 132 от Конституцията на РБ функционален имунитет /вж. - определение № 191/06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2638/2016 г., І г. о. на ВКС/. Този извод е резултат от функционално и логическо, а не от разширително тълкуване на нормата, както твърди касаторът в третия формулиран в изложението въпрос.

Следователно, дадените от въззивния съд разрешения съответстват на установената съдебна практика на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска / в т. см. са и разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като твърденията му не попадат в приложното поле на чл. 628 ГПК – не се отнасят до тълкуване на разпоредба на правото на Европейския съюз или до тълкуване и валидност на акт на органите на Европейския съюз.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 18/03.01.2018 г, постановено по възз. ч.гр. д. № 5039/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.