О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

гр.София, 28.03.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4583/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалби на Д. Б. М. и на П. (П.) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1414 от 19.06.2017 г. по гр. д.№ 900/ 2017 г., допълнено в частта за разноските с определение № 3189 от 05.10.2017 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 7041/ 2015 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Д. Б. М. 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД № 4202/ 2008 г. на Софийски районен съд, със законната лихва върху същата сума от 02.06.2012 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Ищецът Д. Б. М. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправните въпроси „Задължително ли е в мотивите към решението съдът да посочи какво е значението на обстоятелствата обусловили установените вреди, за определянето на размера на неимуществените вреди?” и „Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила едностранното обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяването на съдебното решение?”. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие...