№ 616София, 02.11.2009 година Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. Ч: Л. Р. Т ГРОЗДЕВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията Б. Пно гражданско дело № 611/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК. Подадена е частна жалба вх. 6967 от 04.08.2008г. срещу решение на Върховния касационен съд, ІV г. о. № 344 от 29.06.2009г. по гр. д. № 1288/2008г., в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. П. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 480лв. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Ответниците В. Т. Г.а, М. Д. И. и С. Д. Г. са подали отговор, в който изразяват становище, че обжалваното определение е правилно. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното пред ВКС въззивно решение № 302 от 16.11.2007г. по гр. д. № 465/2007г. Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 49 от 04.05.2007г. по гр. д. № 84/2005г., с което са отхвърлени исковете по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 480 лв. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта по иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ против М. на з. и горите, както и по иска по чл. 108 ЗС поради недопустимост на предявените искове и производството по делото е прекратено. Предмет на обжалване пред ВКС е било цялото въззивно решение. Тричленният състав на ВКС, ІV г. о. е оставил без разглеждане касационната жалба срещу решението по иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи като недопустима. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 218а ал. 1 б.”а” ГПК отм. на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв., както и по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, В случая искът по чл. 59 ЗЗД е за парично вземане с цена под 5000лв. и попада в изключението на чл. 218а ал. 1 б.”а” ГПК отм., Разглеждането на тези дела е двуинстанционно и като необжалваемо въззивното решение по този иск е влязло в сила на основание чл. 219 ал. 1 б.”а” ГПК отм., Следователно касационната жалба срещу решението по иска по чл. 59 ЗЗД е била недопустима и тричленният състав на ВКС правилно я е оставил без разглеждане. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА решение на Върховния касационен съд, ІV г. о. № 344 от 29.06.2009г. по гр. д. № 1288/2008г., имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. П. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд по иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 480лв. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: