Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218 а, б. “а” ГПК отм.. Образувано е по касационна жалба от на ответницата по исковата молба Б. Д. Й. от град Д. против въззивно решение №479/2007 г. по гр. д. №592/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. о.Обстоятелствата по делото са следните:О. дирекция на полицията - град Д. е предявила против Б. Д. Й. от същия град о. съединени искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че e отдал под наем на ответницата апартамент подробно описан в исковата молба. Твърди се също така, че ответницата не е заплатила повече от две наемни вноски, поради което е нарушен чл. 17, ал. 2 от договора и същият се счита прекратен. Претендира се и заплащане на сумата 123, 30 лева. С решение №43/04.5.2007 г. по гр. д. №1143/2006 г. Добричкият районен съд, втори състав, е уважил исковете.С решение №479/2007 г. по гр. д. №592/2007 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба – Б. Й., Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че наличието на забава при заплащането на уговорения наем, която е безспорно установена, води до едностранно прекратяване на наемния договор по силата на чл. 17, ал. 2 от същия. Освен това съдът е приел, че договорът е прекратен и с изтичането на неговия срок на 31.3.2006 г./чл. 17, ал. 8/ и при наличието на категорично изразено противопоставяне от страна наемодателя неговото ползване при условията на наемно правоотношение не може да продължи, поради което наемателката дължи връщане на наемната вещ, както и при отсъствието на нов договор за наем.Срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба – Б. Й., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б.”в” ГПК отм., В касационната жалба се твърди, че не може по отношение на нея да се приеме, че е налице прекратяване на наемните правоотношения, тъй като тя е подписала първоначалния наемен договор при други условия и има право да ползва имота пожизнено, тъй като не са изследвани всички подписани от нея договори за наем и най-вече първоначалния, който е подписан още и от покойния й съпруг.Моли се за отмяна на обжалваното решение.Ответникът по касация – О. дирекция “Полиция” – Добрич, е депозирал възражение по смисъла на чл. 218 г ГПК отм.. Върховният касационен съд, състав на І г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК отм., намира за установено следното:Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218 а, б. “а” и чл. 218 в, ал. ал. 1 и 2 ГПК отм., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.Решението на Добричкия окръжен съд е правилно.Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че е налице забава при заплащане на уговорения между страните наем в хипотезата на чл. 17, ал. 2 от наемния договор. Правилни са и изводите, че при наличието на изтекъл срок на наемния договор и изрично противопоставяне от страна на наемодателя наемният договор е прекратен на 31.3.2006 г. и наемателката дължи връщане на вещта.Без разглеждане следва да се оставят всички наведени в касационната жалба оплаквания, тъй като пред двете предходни инстанция същите не са навеждани като доводи за неоснователност на иска. Освен това дори и същите да бяха наведени касационната жалбоподателка не е ангажирала доказателства в подкрепа на тези твърдения.Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.Водим от горните съображения и на основание § 2, ал. 3 ПЗРГПК чл. 218 ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК отм., Върховният касационен съд, състав на І г. о.,РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение №479/2007 г. по гр. д. №592/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. о.Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: