Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директорa на Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие“ гр. П., чрез ст. юрк.. Н против решение №1318/14.06.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 397/2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01246/2/01/04/01 с изх. № 01-163-2600/877 от 29.11.2018 г.

В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът навежда доводи, че в конкретния случай не е приложим чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, тъй като § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.) предвижда, че до изтичане на периода на мониторинг, т. е. до изтичането на срока, в който съответният бенефициент е задължен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, е приложим досегашния ред. Позовава се на чл. 63 от Регламент № 1306/2013 г., уреждащ неправомерните плащания, сочещ, че когато се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо съответните права по чл. 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. не се предоставят. Намира, че при неизпълнение на задължения по договора за подпомагане от страна на „Ади17“ ЕООД законосъобразно на основание чл. 63 от Регламент 1306/2013 г. и чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е издаден процесния АУПДВ по чл. 166 ДОПК, а не решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на...