Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Н. Т срещу решение № 4999 от 25.07.2018 г. по адм. д. № 398/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 17-4332-001344/21.03.2017 г., издадена от зам.-началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, но не повече от 18 месеца.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че нарушението е извършено по безспорен начин. От приложените по делото писмени доказателства, свързани с издаването на акта за установяване на нарушение по чл. 64, ал. 1 и чл. 6 от ЗБДЛ и видно от докладната записка на служителите на 08 РУ - СДВР задържали жалбоподателя и съставили първите два акта се установява, че не може Тодоров да е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП в 23.40 часа. Съдът не дал отговор на въпроса защо е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение именно в 23. 40 часа при положение, че служителите на 08 РУ-СДВР сочат, че е бил задържан в 22.40 часа в 08 РУ-СДВР, където е била установена самоличността му. Служителите на МВР са могли да съставят документи по отношение на лицето едва след като самоличността на същото е установена, а това е станало след като е бил отведен в 08 РУ-СДВР. Там са били съставени и актове за установяване на административно нарушение по чл. 64 от ЗМВР и по чл. 6 от ЗБДЛ. За час на извършване на тези нарушения е отбелязан 22.40 часа — часът на спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя / факт, по който не се спори/. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че съгласно издадения акт за установяване на административно нарушение на 16.03.2017 г., около 23:40 часа, в гр. С., на бул. "А. Й" жалбоподателят, като водач на МПС – Ауди А6 лимузина, с рег. [рег. номер на МПС], регистриран на "П. Л БГ" ООД, управлявал МПС от ул. "Проф. Ц. Л" към бул. "Х. К" и пред № 9 му била извършена проверка от полицейски служители. Жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, За отказа бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 129369/17.03.2017 г. квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 0041150 в който е посочено, че жалбоподателят е отказал да даде кръв за алкохолна проба.

Съдът не споделил доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че такъв отказ обективно не е правен, тъй като по това време същият е бил задържан, като посочил, че видно от представените доказателства по делото безспорно се установява отказа на жалбоподателя да бъде изпробван, с оглед собственоръчно написаното обяснение (л. 12 от делото на гърба).

Изложил мотиви, че настоящото производство е с различен предмет от предмета на административнонаказателното производство, като по своята същност принудителната административна мярка не представлява административно наказание за извършено нарушение и целите на принудителната административна мярка и на административното наказание са различни. Принудителната административна мярка се прилага за да бъде ограничена възможността лицето да извърши ново нарушение по ЗДвП. Приложеното решение на СРС касае същият случай, но наказателното постановление е отменено на процесуално основание, а не защото нарушението не е извършено. СРС е приел, че са допуснати съществени нарушения при провеждането на административнонаказателното производство и липсва произнасяне по същество на спора. Изложеното в мотивите, че в 23:40 часа нямало как да извърши нарушенията, не обвързва административния съд, тъй като мотивите на решението нямат сила на пресъдено нещо. Видно от докладната записка на л. 11 от делото, жалбоподателят е спрян 23:40 часа, което съответства на посоченото в заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Нарушенията, извършени в 22:40 часа са различни от процесното. Приложените актове за установяване на административни нарушения са за нарушения на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и чл. 6 от ЗБЛД. Съдът е направил извод, че налагането на мярката по чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП е обвързано единствено с констатираното от контролните органи нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП/ в актуалната му редакция/.Това е единственият правнорелевантен факт, които трябва да бъде установен с оглед законосъобразното налагане на принудителната административна мярка и е установен по безспорен начин в настоящото производство. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че са доказани обективните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, съгласно който /в приложимата редакция - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая безспорно е установено, че при извършената проверка на 16.03.2017 г. жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство както и да даде кръв за медицинско изследване. Като доказателства по делото са приложени 2 бр. докладни записки, обяснение от 17.03.2017 г., където жалбоподателят саморъчно е записал, че отказал да бъде тестван за алкохол, тъй като не счел за необходимо и изразил съжаление за случилото се. Правилно съдът е приел, че наказателното постановление е отменено поради нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му, а не за това, че не е извършено нарушение и че решението на районния съд касае административнонаказателното производство, което е различно от административното производство по налагане на принудителната административна мярка производството за налагането на която е различно. В случая без значение за налагане на принудителната административна мярка е дали отказът на жалбоподателя да даде проба е бил в 22.40 часа или 23:40 часа на 16.03.2017 г. след като е безспорно установен. Жалбоподателят сочи, че в актове за установяване на административно нарушение по чл. 64 от ЗМВР и по чл. 6 от ЗБДЛ за час на извършване на тези нарушения е отбелязан 22.40 часа — часът на спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя, факт, по който не се спори. Следователно дори в акта и в докладната записка неправилно да е посочено, че отказът да се даде проба е бил в 23:40 часа, вместо в 22.40 часа на 16.03.2017 г, това не води до незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4999 от 25.07.2018 г. по адм. д. № 398/2018 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М.Т срещу решение № 4999 от 25.07.2018 г. по адм. д. № 398/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 17-4332-001344/21.03.2017 г., издадена от зам.-началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, но не повече от 18 месеца.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че нарушението е извършено по безспорен начин. От приложените по делото писмени доказателства, свързани с издаването на акта за установяване на нарушение по чл. 64, ал. 1 и чл. 6 от ЗБДЛ и видно от докладната записка на служителите на 08 РУ - СДВР задържали жалбоподателя и съставили първите два акта се установява, че не може Тодоров да е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП в 23.40 часа. Съдът не дал отговор на въпроса защо е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение именно в 23. 40 часа при положение, че служителите на 08 РУ-СДВР сочат, че е бил задържан в 22.40 часа в 08 РУ-СДВР, където е била установена самоличността му. Служителите на МВР са могли да съставят документи по отношение на лицето едва след като самоличността на същото е установена, а това е станало след като е бил отведен в 08 РУ-СДВР. Там са били съставени и актове за установяване на административно нарушение по чл. 64 от ЗМВР и по чл. 6 от ЗБДЛ. За час на извършване на тези нарушения е отбелязан 22.40 часа — часът на спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя / факт, по който не се спори/. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че съгласно издадения акт за установяване на административно нарушение на 16.03.2017 г., около 23:40 часа, в гр. С., на бул. "А. Й" жалбоподателят, като водач на МПС – Ауди А6 лимузина, с рег. [рег. номер на МПС], регистриран на "П. Л БГ" ООД, управлявал МПС от ул. "Проф. Ц. Л" към бул. "Х. К" и пред № 9 му била извършена проверка от полицейски служители. Жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, За отказа бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 129369/17.03.2017 г. квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 0041150 в който е посочено, че жалбоподателят е отказал да даде кръв за алкохолна проба.

Съдът не споделил доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че такъв отказ обективно не е правен, тъй като по това време същият е бил задържан, като посочил, че видно от представените доказателства по делото безспорно се установява отказа на жалбоподателя да бъде изпробван, с оглед собственоръчно написаното обяснение (л. 12 от делото на гърба).

Изложил мотиви, че настоящото производство е с различен предмет от предмета на административнонаказателното производство, като по своята същност принудителната административна мярка не представлява административно наказание за извършено нарушение и целите на принудителната административна мярка и на административното наказание са различни. Принудителната административна мярка се прилага за да бъде ограничена възможността лицето да извърши ново нарушение по ЗДвП. Приложеното решение на СРС касае същият случай, но наказателното постановление е отменено на процесуално основание, а не защото нарушението не е извършено. СРС е приел, че са допуснати съществени нарушения при провеждането на административнонаказателното производство и липсва произнасяне по същество на спора. Изложеното в мотивите, че в 23:40 часа нямало как да извърши нарушенията, не обвързва административния съд, тъй като мотивите на решението нямат сила на пресъдено нещо. Видно от докладната записка на л. 11 от делото, жалбоподателят е спрян 23:40 часа, което съответства на посоченото в заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Нарушенията, извършени в 22:40 часа са различни от процесното. Приложените актове за установяване на административни нарушения са за нарушения на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и чл. 6 от ЗБЛД. Съдът е направил извод, че налагането на мярката по чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП е обвързано единствено с констатираното от контролните органи нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП/ в актуалната му редакция/.Това е единственият правнорелевантен факт, които трябва да бъде установен с оглед законосъобразното налагане на принудителната административна мярка и е установен по безспорен начин в настоящото производство. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че са доказани обективните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, съгласно който /в приложимата редакция - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая безспорно е установено, че при извършената проверка на 16.03.2017 г. жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство както и да даде кръв за медицинско изследване. Като доказателства по делото са приложени 2 бр. докладни записки, обяснение от 17.03.2017 г., където жалбоподателят саморъчно е записал, че отказал да бъде тестван за алкохол, тъй като не счел за необходимо и изразил съжаление за случилото се. Правилно съдът е приел, че наказателното постановление е отменено поради нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му, а не за това, че не е извършено нарушение и че решението на районния съд касае административнонаказателното производство, което е различно от административното производство по налагане на принудителната административна мярка производството за налагането на която е различно. В случая без значение за налагане на принудителната административна мярка е дали отказът на жалбоподателя да даде проба е бил в 22.40 часа или 23:40 часа на 16.03.2017 г. след като е безспорно установен. Жалбоподателят сочи, че в актове за установяване на административно нарушение по чл. 64 от ЗМВР и по чл. 6 от ЗБДЛ за час на извършване на тези нарушения е отбелязан 22.40 часа — часът на спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя, факт, по който не се спори. Следователно дори в акта и в докладната записка неправилно да е посочено, че отказът да се даде проба е бил в 23:40 часа, вместо в 22.40 часа на 16.03.2017 г, това не води до незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4999 от 25.07.2018 г. по адм. д. № 398/2018 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.