Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Х.Х от [населено място] чрез адв. И.Р срещу решение № 85 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 490/2017г. по описа на Административен съд – С. З

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на Христов срещу ГДИН като основателна .

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Х.Х не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество..

Ответникът, ГД“Изпълнение на наказанията“ – гр. С., редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество .

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Административен съд – С. З е сезиран с иск от Х.Х срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000, резултат от незаконосъобразните бездействия на администрацията при Затвора –С. З да осигурят на ищеца необходимите битови условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в настаняване в пренаселени килии, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода...