Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.М срещу решение № 15 287 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 3825/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено искането на И.М, за обявяване нищожността на Писмо с рег.№ 22-10-169/19.07.2013 г., издадено от министъра на отбраната. В касационната жалба са изложени твърдения за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в Писмо с рег.№ 22-10-169/19.07.2013 г министърът на отбраната се е основал на нормата на чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗОВРСБ/ извън сферата на нейното действие. Липсата на законова опора, т. е. на приложима по време, място и лица материално - правна норма при издаването на административния акт обуславя неговата нищожност. Въз основа на подробно развити доводи в касационната жалба, допълнително поддържани и в писмени бележки, се отправя искане до настоящата инстанция решението на ВАС, трето отделение, да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на акта. Претендират се и старените разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно приложен списък.

Ответникът по касационната жалба - Министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител главен експерт - юрист Д.М в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа доводи за нейната неоснователност .

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – основателна,...