5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3913 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. С., чрез адв. Т. Д., срещу въззивно решение № 755/11.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 435/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 5157/20.12.2023 г. по гр. д. № 15116/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което упражняването на родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие деца Х. С. С. и Г. С. С. е предоставено на бащата С. Х. С.; определен е разширен режим на контакти между майката П. Г. С. и децата; осъдена е П. С. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от влизане на въззивното решение в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си касаторката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „представлява ли под формата на „разширен“ режим на лични отношения практически постановено съвместно упражняване на родителските права и нарушава ли това императива на чл. 59, ал. 2 СК“; 2)...