Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" /ЦГМ/ ЕАД, чрез пълномощник, против решение № 4949 от 15.07.2019 г. по адм. д. № 2124/ 2019 г. на Административния съд София - град, с което съдът е отменил отказ за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в писмо изх. № 341/ 31.01. 2019 г., и е изпратил преписката за ново произнасяне от органа. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са изпълнени всички кумулативни изисквания на чл. 72 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община /НОДТСО/ за предоставянето на винетен стикер за локално платено паркиране на заявителя. Според касатора, съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до необоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Л.Ц жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Ответникът Л.Ц, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало с подадено от Л.Ц на 8.01.2019 г. електронно заявление за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на собствения му лек автомобил в район [адрес]. Не е спорно, че заявителят е представил копие от протокол за съдебна спогодба по гр. д. №4637/ 1992 г. на Първи районен съд - София, удостоверяващ правото му на собственост върху апартамент, находящ се на втория етаж от жилищна сграда на [улица]; копие от свидетелство за регистрация на пътно превозно средство на името на Л.Ц.П е и копие от лична карта на Цеков, от която е видно, че постоянният адрес на лицето е [адрес], [населено място]. По делото не е спорно, че конкретният адрес попада в "синя зона" за локално платено паркиране съгласно заповед на кмета на Столична община № СОА 18-РД95-692/ 31.10.2018 г.
С оспорения пред съда отказ изх. № 341/ 31.01. 2019 г. изпълнителният директор на [Фирма 2] е приел, че заявителят не е изпълнил едно от кумулативните изисквания на чл. 72 НОДТСО, а именно - имотът по регистрирания постоянен адрес не се ползва от Цеков за жилищни нужди, а е адвокатска кантора.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените от органа доказателства, разпитал е и свидетели на страните. Не се спори, че заявителят Л.Ц е вписан като адвокат и упражнява адвокатската професия. За да откаже винетен стикер, органът се е позовал на констатациите от проверка, извършена от служители на [Фирма 2]. В тази връзка служителите на дружеството са разпитани от съда и са потвърдили, че са посетили адреса в отсъствие на заявителя, били са поканени във вход на апартамента и видели едно офис пространство. Две врати са били затворени, но те не са извършили оглед на целия апартамент. Според свидетелите на жалбоподателя, Цеков приема клиенти само в едно помещение, в останалата част ползва апартамента за жилище. Останалите лица, вписани като адвокати на същия адрес, не са част от дейността на кантората на Цеков. На този адрес е регистрирано и търговско дружество, защото Цеков като член на Управителния съвет получава кореспонденцията.
За да отмени оспорения отказ, първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 72 НОДТСО, тъй като заявителят ползва имота по постоянен адрес и за жилищни нужди. За да достигне до този правен извод, съдът е обсъдил в съвкупност писмените и гласни доказателства по делото. Посочил е, че в тежест на административния орган е да обори декларираното от заявителя обстоятелство за ползването на имота и да установи по безспорен начин релевантния факт по делото. Издателят на акта не е представил убедителни доказателства по делото, поради което отказът му е незаконосъобразен. Решението е правилно.
Съгласно чл. 72 НОДТСО правото на локално платено паркиране се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Начинът за установяване на тези обстоятелства е посочен в чл. 77, т. 2 от Наредбата, като нормата на чл. 72, т. 2, б"ж" изисква представянето и на допълнителни документи, съотносими за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 71 и чл. 72 за наличие на правото на ползване на режим за локално платено паркиране. Според чл. 77, т. 16 от Наредбата на лицата, декларирали неверни обстоятелства по чл. 71 и чл. 72 и/или представили към заявлението документи с невярно съдържание, не се предоставя винетен стикер за локално платено паркиране, като се информират компетентните органи.
В постановения отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране органът е посочил, че при извършена допълнителна проверка е установил деклариране на невярно обсотятелство, а именно, че имотът на посочения адрес не се ползва за жилищни нужди. Позовал се е на констатациите от извършената проверка от служители на [Фирма 3].
По делото не е спорно, че Л.Ц е подал електронно заявление за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране. От сайта на [Фирма 2] www.sofiatraffic.bg е видно, че електронното заявление съдържа и декларация, че имотът, находящ се на постоянния адрес, е обособен като жилищен и същия се използва за жилищни нужди. Заявителят е декларирал това обстоятелство. Административният орган, за да обори декларираното обстоятелство, се е позовал на констатации на място, извършени от служебни лица в отсъствие на заявителя-собственик на имота. Разпитаните по делото две групи свидетели не установяват противоречиви релевантни обстоятелства. Съдът обосновано е приел, че в имота на посочения в заявлението адрес собственикът е обособил част като приемна за упражняване на адвокатската си дейност. Не е оборено и изложеното от свидетелите на заявителя обстоятелство, че жилището има обособен самостоятелен вход. Служебните лица не са извършили оглед на целия имот и не са установили по категоричен начин ползването на целия имот като офис. П. на част от имота като жилищен е изложено в показанията на свидетелите на Цеков. По делото няма данни и да е извършвано отбелязване по реда на ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) за промяна на предназначението на жилището по смисъла на §5, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА). Оборването на декларираните от заявителя обстоятелства е в тежест на административния орган.
Касационният жалбоподател обосновава твърденията си само въз основа на констатациите от извършена служебна проверка, която е непълна. В касационната жалба обсъжда факти и доказателства, каквито не са събрани пред първоинстанционния съд. Съдът не е обсъждал показания на свидетел Станчев, тъй като такъв свидетел не е допускан и разпитван по делото. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция е представян и приеман като доказателство договор за наем /неидентифициран/, обсъден в касационната жалба.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 72 НОДТСО по отношение на заявителя Л.Ц.О е изводът, че органът не е доказал по категоричен начин изложените основания за отказ от предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране. Решението на АССГ следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор своевремнно направеното от касационния ответник искане за присъждане на разноските по делото е основателно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, страната е заплатила в брой на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Пълномощникът на касатора в съдебно заседание е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски, без да обоснове твърдението си. Настоящият съдебен състав приема възражението за неоснователно предвид размера на адвокатското възнаграждение, който не надвишава значително определения с чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер, и проявената процесуална активност на пълномощника пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4949 от 15.07.2019 г. по адм. д. № 2124/ 2019 г. на Административния съд София - град.
ОСЪЖДА "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., ул. "Ген. Паренсов" №4 да заплати на Л.Ц с адрес [населено място], [адрес] разноски по делото в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/. Решението е окончателно.