Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на И.Т и Т.Т, двамата от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влязло в сила решение № 1496/05.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3421/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 76/19.01.2018 г. по адм. дело № 642/2017 г. на Административен съд – Бургас. В искането се твърди, че са били лишени от възможността да участват в делото, тъй като не са редовно уведомени лично или чрез техния адвокат за проведеното пред касационната инстанция на 14.01.2019 г. съдебно заседание. Искателите поддържат, че са налице и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които се доказва, че община Б. признава съсобствеността им върху имота, предмет на заповедта за изземване, който факт противозаконно е затаила при издаване на административния акт и по време на съдебните производства. Позовават се на уведомителни писма от 08.01.2019 г., нотариални актове № 113/1942 г. и № 60/1996 г., извадки от графичната част на ПУП за територията, както и на невлязло в сила решение от 12.11.2019 г. по адм. дело № 8/2019 г. на Районен съд – Бургас. И. претендират отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд.

Ответникът – кметът на община Б., чрез процесуалния си представител юрк.. Р, счита молбата за отмяна за неоснователна.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 АПК.

Разгледано...