Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по касационна жалба на В.Н от [населено място], чрез адв. Г.Г от САК, против решение № 1150 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1208/2017 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 17-0338-000623/14.11.2017 г. на началник група при Районно управление (РУ) Самоков към Областна дирекция на МВР София (ОДМВР), за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест месеца".
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - началник група при РУ Самоков към ОДМВР София, не ангажира становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и съгласно определение № 10319/03.07.2019 г. постановено по адм. дело № 6389/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на В.Н срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17—0338-000623/14.11.2017 г. на началник група при РУ Самоков към ОДМВР София, с която на основание чл. 171, ал. 2а ЗДвП е приложена ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС", решаващият съд е приел за осъществени описаните в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) с. Д, № 019174/26.10.2017 г. релевантни за спора факти, а именно: че на 26.10.2017 г. 22:23 часа, в гр. С., на ул. Подридна с посока на движение от ул. Калково към ул. Подридна срещу № 7 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил /индивидуализиран по марка, модел и рег. Номер/, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство А. Д модел 7510 ARBA с фабричен № 0059, тариран до месец 11.2017 г. и му е издаден талон за медицинско изследване, което е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. При тези данни, съдът е приел за налична обективираната предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2а ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а, предл. 4-то ЗДвП (в относимата редакция на разпоредбата, ДВ, бр. 77/2017 г.) е управление на моторно превозно средство при отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство.
Решаващият съд е установил основния релевантен за спора факт - управление на МПС при отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство. В този аспект е несъмнено наличието на материалноправна предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Неоснователно е възражението на касатора, че изводите на съда са неправилни. Възражението е обосновано с обстоятелството, че решаващият съд не е кредитидал обясненията на медицинското лице Г.Димиторва, от които според касатора се установява, че той се е явил в медицинското заведение преди изтичането на срока посочен в талона за изследване, но медицинските специалисти поради претовареност не са му взели кръвна проба веднага, а впоследствие са отбелязали, че той се е явил по-късно. Посочените факти са ирелеватни за правилно решение на спора, поради което и обсъждането на обяснението на медицинския специалист не могат да повлияят на крайния извод на съда.
Заповедта за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП е издадена на следното фактическо основание, посочено в разпоредбата - отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол. Разпоредбата е приложима при няколко фактически основания, изброени алтернативно, между които е и посоченото, а едно от другите е „или откаже да изпълни медицинско изследване и вземане на биологични проби…“.
Употребата на съюза "или" при изброяването на фактическите основания за прилагане на този вид ПАМ недвусмислено сочи, че основанията са независими едно от друго. Двете хипотези са в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност, поради което само отказът на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за прекратяване на регистрацията на ППС, без значение е дали е изпълнил талона за медицинско изследване. Изпълнението на медицинското изследване би имало значение за опровергаване на показателите от изследването проведено с техническо средство, доколкото получени при изследване на кръвна проба се приемат за по-достоверни, но в условията на отказ от изследване с техническо средство е без значение, какво ще установи медицинското изследване, дори да беше извършено.
Доказана е компетентността на органа, наложил принудителната административна мярка. Представено е заведено копие от заповед за определяне на длъжностните лица от службите за контрол по ЗДвП при ОД на МВР да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, въз основа на която са оправомощени началниците на групи на РУ при ОДМВР София, който в случая е издал заповедта.
Спорната заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочената дата и място, като при проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяването на употреба на алкохол.
Съдът е анализирал доказателствения материал по делото, като е посочил, че заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 171, т. 2а ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Действително, в диспозитива на акта е цитирана разпоредбата на чл. 171, т. 2а, като не е изрично записано, че е от ЗДвП, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на ПАМ. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН с. Д, № 19174/26.10.2017 г., в който надлежно са изписани нарушените законови разпоредби, а основанието е посочено изрично и в титулната й част. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка наличието на изискуемите се предпоставки за прилагане на ПАМ и законоустановената форма на акта, не се оправдава от фактическа страна.
В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1150 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1208/2017 г. по описа на Административен съд София - област. Решението е окончателно.