Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Г от [населено място], [област], против решение №11/13.03.2019 г. по адм. д.№260/2018 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №2153-17-52/ 23.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане №2140-17-56/05.02.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Русе. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният орган, и съдът не е зачел правилно осигурителния му стаж в спорните периоди. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Русе, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението на Административен съд - Русе е отхвърлена като неоснователна жалбата на Георгиев срещу решение №2153-17-52 от 23.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане №2140-17-56/05.02.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Русе, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че не са били налице основанията по чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма изискуемия брой 100 г. –...