Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Сънрайз“ АД чрез адв. Д.П срещу решение № 1104 от 18.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2393/2018г. по описа на Административен съд – гр. Б.. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ - 671 от 24.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н. С акта са установени задължения за такса битови отпадъци за 2014г. и 2015г. на касатора в общ в размер на 4456, 15 лв. и лихва в размер 1597, 61 лв. за недвижим имот – апартаменти в хотел „Атриум“, находящ се в гр. С. В, община Н., местност „Елените“. С решението в полза на О. Н са присъдени разноски в размер на 633 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че обжалваният акт съдържа всички необходими реквизити. Посочва, че в акта не е посочен начинът на определяне на размера на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО). Излага, че липсва основание за издаване на акта, тъй като е посочена само разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), но не е уточнено коя точно хипотеза се има предвид и защо. Счита, че от представените по делото заповеди, които определят частите от населените места, включени в системата за организирано поддържане на чистота, не може да се обоснове принадлежността на имота на жалбоподателя към територията,...