Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Е.П, Г.Г и П.Г, подадени чрез адвокат С.Л, против решение № 121/27.12.2018 г по адм. д. № 169/2018 г на Административен съд – Разград. Твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват изводите на съда, че бездействието на ПК и нищожността на административния акт не са в причинна връзка с вредата, обезщетение за която претендират. Искат да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искове.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция „Земеделие” гр. Р., редовно призована, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, причинени от нищожни административни актове и от фактическо бездействие на ПК-Самуил, което е довело до забавяне на възстановяването на собствеността върху 34.1 дка земеделска земя с 27 години, като по този начин ищците са пропуснали да реализират доходи от рента от 1996 г. до настоящия момент.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Производството пред Административен съд – Разград образувано по предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Е.П, Г.Г и П.Г, които са претендирали обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирани приходи от аренда за 34, 1 дка земеделски земи в размер на 19 914, 40 лева, в резултат от нищожни административни актове на ПК–Самуил и от бездействието на същата да изпрати административната преписка на териториално компетентния орган.

Съдът е отхвърлил предявените искове....