Образувано е по касационната жалба на директора на Областно пътно управление - Смолян, чрез пълномощник, против решение № 217/ 4.06.2018 г. по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-46/ 13.04.2018 г. на директора на Областно пътно управление - Смолян за издаване на разрешение за разполагане на преместваем търговски обект за извършване на търговска дейност в района на аварийна площадка на републикански път II-86 Хвойна - Чепеларе, по искане на "Мартайг" ЕООД. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил приложимия ред за издаване на исканото разрешение, както е заявен от дружеството, поради което неправилно е приел допустимост на съдебното оспорване срещу индивидуален административен акт, какъвто атакуваното писмо не е. По същество касаторът оспорва изводите на назначената съдебна експертиза и твърди, че заявлението не съответства на нормативните изисквания за издаване на исканото разрешение за специално ползване на пътя. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на "Мартайг" ЕООД бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът "Мартайг" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че със заявление №94-00-35/15.03.2018 г. "Мартайг" ЕООД е поискало издаване на разрешение за специално ползване на републикански път II-86, участък от км. 75+30 до 75+80, за изграждане на преместваем търговски крайпътен обект от 8/ 2 кв. м и пътни връзки към него. В заявлението е поискано извършването на оглед и изготвяне на протокол относно възможността за влизане към имота и излизане от него с транспортни средства. Към заявлението дружеството е приложило актуална скица на имота; договор за наем; разрешение за проектиране от О. Ч и генерален план. След извършен оглед назначената комисия е обективирала резултатите в протокол от 27.03.2018 г. Според мнозинството проверяващи достъпът до имота, в който ще бъде изграден търговският обект, преминава през аварийна площадка, което ще увеличи навлизането на ППС в района и по този начин прави нейното използване по предназначение невъзможно. Според третия член на комисията ползването на отбивката не предполага увреждане собствеността на други лица. За преместваем обект не съществува процедура за изграждане на пътна връзка и по този начин не е налице противоречие с изискването на чл. 6, ал. 1 т. 2 от Наредба за специално ползване на пътищата /НСПП/. Протоколът е одобрен от директора на ОПУ - Смолян е изпратен на дружеството с писмо изх. № 94-00-46/13.04.2018 г.
Съдът е назначил съдебна експертиза със задача да установи има ли аварийна площадка на обозначеното в заявлението място и какво предвиждат пътните знаци и пътната маркировка в района. Според обясненията на експерта уширение има, но в картата на АПИ не е отбелязана аварийна площадка в конкретния участък от пътя. макар и оспорено от административиня орган, заключението е прието от съда като компетентно и обективно изготвено.
За да отмени оспореното писмо, съдът е посочил, че чл. 6, ал. 1 НСПП предвижда отказ на администрацията, управляваща пътя, да издаване на разрешение за специално ползване на пътя при условията на т. 1-5. Приел е, че писмото е индивидуален административен акт, съдържащ отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътя, като за мотивите препраща към констатациите на комисията в изготвения протокол, одобрен от издателя на акта.
Съдът е приел, че отказът е постановен по чл. 11а НСПП. Предвид нормата на чл. 57, ал. 6 ППЗДвП и заключението на вещото лице е мотивирал извод, че в участъка на републикански път II-86 км., 75+30 до 75+80, липсва предвидена и сигнализирана аварийна площадка. Посочил е, че в производството по чл. 6, ал. 1 НСПП административният орган е следвало да съобрази наличието на предпоставките на т. 1-5, както и наличието на документите, предвидени в нормата на чл. 11а, ал. 2 НСПП, след което да се произнесе с мотивиран акт. Тъй като оспореното писмо не съдържа подробни относими мотиви във връзка с всички предпоставки за издаване на разрешение по чл. 11а НСПП, съдът го е отменил като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в 30-дневен срок.
Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на писмо изх. № 94-00-46/ 13.04.2018 г. на директора на Областно пътно управление - Смолян, което няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Според § 1, т. 8 ДР ЗП "специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. С Наредба за специално ползване на пътищата се определят условията и редът за специално ползване на републиканските пътища. Разрешителният режим за специално ползване е обусловен от разположението на обекта в обхвата на обслужващата зона и свързаността с пътя.
Административният орган е сезиран със заявление за издаване на разрешение за специално ползване на републикански път в конкретно посочен участък чрез изграждане на преместваен търговски обект за: - предлагане на селскостопанска продукция, произведена от заявителя; - извършване на търговска дейност. Заявителят е поискал откриване на процедура по чл. 8, ал. 4 НСПП и изготвяне на протокол за възможността за влизане и излизане от имота, в който ще бъде разположен обектът, с транспортни средства. Към заявлението не са приложени документи, каквито се изискват по чл. 11а, ал. 2 НСПП, а част от документи по чл. 9, а именно разрешение за проектиране, издадено от О. Ч.
Наредбата, издадена на основание чл. 18, ал. 5 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), предвижда различни процедури за издаване на разрешения с оглед различните начини на специално ползване на пътищата и вида на обектите. Процедурата, разписана в глава втора, раздел първи от Наредба за специално ползване на пътищата, предвижда издаване на разрешение за изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки край него. Именно такова е съдържанието на отправеното от дружеството искане и именно в изпълнение на това искане е приложен един от изискуемите по чл. 9 документи.
Видно от заявлението, дружеството иска разрешение за експлоатация на обект в обслужващата зона на републиканския път II-86. Това означава, че преди това за обекта следва да има разрешение за проектиране и изграждане. По делото не е представено разрешението за изграждане на обекта, а само за неговото проектиране, но е приложен генерален план на обекта и скица на имота. Заявителят нито е поискал издаване на разрешение по чл. 11а НСПП, нито е приложил изискуеми по чл. 11а, ал. 2, т. 1 - т. 3 документи.
Разписаната процедура по чл. 11а НСПП е по-облекчена, предвид характера на извършваната търговска дейност и вида на крайпътния обект, в сравнение с процедурата по чл. 8 от подзаконовия нормативен акт. Дружеството - заявител е поискало произнасяне по чл. 8, ал. 2, а не по чл. 11 или чл. 11а от Наредбата. Приложило е и част от изискуемите по чл. 8, ал. 4 НСПП документи.
При тези данни оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като с този акт не се приключва процедурата по издаване/ отказ от издаване на разрешение за експлоатация на търговски крайпътен обект. С писмото директорът на ОПУ - Смолян е изпратил за сведение изготвения протокол от извършения оглед. Няма данни органът да е приключил процедурата, тъй като нито е изяснил действителната воля на заявителя /предвид посоченото в протокола основание за направения оглед/, нито е изискал документи от заявителя, които последният е задължен да представи - по чл. 9 или по чл. 11а, ал. 2 НСПП.
Вярно е, че липсата на наименование на акта като решение по никакъв начин не се отразява на неговата законосъобразност, тъй като не наименованието, а съдържанието на акта е това, което е релевантно за неговата законосъобразност. Безспорно е също, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки индивидуален административен акт следва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания могат да се изложат и в друг документ, цитиран от издателя и съобщен на адресата. В конкретния случай директорът на ОПУ - Смолян е изпратил на заявителя констатациите на комисията, извършила огледа, както и нейното заключение, но това не може да се приеме за крайния акт в производството пред административния орган, предвид основанието на заявеното искане и разписаната в закона процедура.
С оглед изложеното, като се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 217/ 4.06.2018 г. по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.