Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) срещу част от решение №1280/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 12385/2018 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).
Касаторът твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно заради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена атакуваната част на съдебно решение и бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила решение № 410/05.10.2018 г. по преписка № 187/2014 г. на КЗД. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и допълнително писмено становище. Претендира заплащане на разноски.
О. Мото на външните работи оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
О. Мят съвет на Р. Б оспорва касационната жалба. Претендират разноски.
О. Мото на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът Г.С изразява становище за основателност на касационната жалба в открито съдебно заседание и в писмена молба, в която обосновава основното си искане пенсионерите да е възможно да изпращат покани на свои близки и познати чужденци. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваната част на решение №1280/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 12385/2018 г. по описа на АССГ е отменено решение № 410/05.10.2018 г., постановено от Комисията по преписка № 187/2014 г. на петчленен разширен състав за множествена дискриминация, върната е преписката на КЗД за разглеждане от друг специализиран състав и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в произнасяне по неясно формулирани оплаквания и искания от Г.С, неправилно конституиране на страните в административното производство и неосигуряване на възможност за постигане на помирение между всички участници. Допълнително решаващият съд е изложил мотиви и за материална незаконосъобразност на оспореното решение на Комисията. С оглед спецификата на спора и за защита правата на участниците в производството АССГ е разпоредил връщане на делото за ново произнасяне след уточняване на жалбата, с която е сезирана Комисията и правилно конституиране на всички страни по спора в съответствие с конкретизираните оплаквания и искания на Г.С.
Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло по смисъла на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК решаващите мотиви на АССГ относно произнасяне на КЗД въз основа на неясно сезиране. Допълнително следва да бъде посочено, че в резултат от допускането на това процесуално нарушение Комисията не е определила своевременно правилно участниците в административното производство и е нарушила правото на Министерски съвет на ефективно участие в цялата административна фаза. Действително неспазването на процедурата по чл. 62, ал. 1, изр. първо от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) – разясняване на страните на възможността за помирение, представлява процесуално нарушение, което когато е допуснато самостоятелно не е възможно да бъде определено като съществено, но в конкретния случай то е преценявано от решаващият съд в съвкупност с останалите допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, за да се обоснове основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Комисията е допуснала нарушение като се е произнесла по жалба, в която се изразява недоволство от отказ за заверка на покана-декларация за частно посещение на чужденец от група „Миграция“ при ОДМВР-В. Т и съображения за дискриминационен характер на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредба), а като ответници са конституирани Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи. Издателят на Н. М съвет на Р. Б е конституиран като страна в административното производство в проведеното първо открито заседание, но атакуваното пред АССГ решение на КЗД е постановено при участието и на първоначално конституираните ответници без въобще да бъде изяснено в какво се изразява проявата от тяхна страна на по-неблагоприятно третиране на група български граждани, сред които и Г.С, неполучаващи доходи и нямащи възможност да представят Декларация по смисъла на чл. 50 от ЗДДФЛ, с оглед възможността им да подават „покана-декларация“ за краткосрочно пребиваване на чужденец в Р. Б (по смисъла на чл. 17, ал. 2), в сравнение с българските граждани, които са получили доходи (без оглед размера на доходите) и имат право да подават Декларация/и по смисъла на чл. 50 от ЗДДФЛ.
Допълнително изрично следва да бъде посочено, че диспозитивът на отмененото от АССГ решение на КЗД съдържа неясно индивидуализиране на ответниците Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи като е посочено, че установяванията са спрямо тях в качеството им на компетентни органи и представлявани от съответните министри. Тази формулировка въобще не отчита правното значение на разграниченията, наложени в законодателството и правната теория между орган на власт/административен орган и ведомство/юридическо лице.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от АПК Комисията служебно следва да конституира страните в административното производство. В случая КЗД е конституирала лица, за които не е ясно от твърденията в жалбата по какъв начин са допуснали неравно третиране на жалбоподателя и това правилно е преценено от АССГ като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В административното производство не са участвали лица, за които в жалбата се съдържат твърдения, че са поставили жалбоподателя в неравностойно положение спрямо определен кръг други субекти. Неконституирането на всички страни в производство е довело, нарушава правото на защита на всички участници в спора не само на неучастващите лица доколкото в случая е довело до неправилно определяне предмета на доказване, респективно неизясняване на спора от фактическа страна.
Видът на допуснатите нарушения са обусловили и необходимостта от връщане на делото като преписка на Комисията за ново произнасяне, поради което и в тази част обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. На практика само тези допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчни за отмяна на решението на КЗД и връщане на преписката за ново произнасяне, което обуславя и неоснователност на касационната жалба.
Другите изложени в касационната жалба доводи, свързани с тълкуване на съдържанието на основните понятия пряка и непряка дискриминация не обуславят основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, а доколкото са свързани с конкретното съдържание на решението на КЗД, постановено при неизяснен предмет на производството не следва и да бъдат обсъждани подробно. Изложените от АССГ съображения следва да бъдат съобразявани като насоки по тълкуване на закона, за да бъдат събрани доказателства за всички относими факти, подлежащи на установяване от КЗД при новото разглеждане на спора.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената негова правилност и обоснованост следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответниците Министерство на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи не са направили разноски, но са представлявани от юрисконсулти, поради което с оглед изхода на спора и направените искания, имат право на разноски в размер на по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които трябва да бъдат възложени в тежест на бюджета на КЗД.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1280/28.02.2019 г., постановено по адм. д. № 12385/2018 г. на Административен съд София - град
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. С., бул. „Д. Ц“ № 35 да заплати на Министерство на външните работи, гр. С., ул. „А. Ж“ № 2 сумата 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. С., бул. „Д. Ц“ № 35 да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. С., ул. „Шести септември“ № 29 сумата 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.