Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Ковачевци против решение № 374/14.12.2017 г. по адм. д. № 331/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 28 от Наредба за управление на пътищата в община К.. Оспорва изводите на съда, че посочената разпоредба противоречи на норми от по-висок ранг и моли в тази част решението да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба - прокурор при Окръжна прокуратура – Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Правилно съдът е приел, че предвиденото в чл. 28, ал. 2 от Наредба за издаване на разрешително за движение на ППС с обща маса над 4.5 тона и с определен товар, след заплащане на такса, противоречи и на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., във връзка с чл. 8, ал. 5 от наредбата, регламентираща възможност за движение само след заплащане на такса, без издаване на разрешително. Постановеното допълнително условие за разрешаване движението на тежки ППС не е предвидено в ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) и в Наредба № 11/03.07.2001 г.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник са оспорени разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 28, чл. 44, чл. 45 и чл. 46 от Наредба за управление на пътищата в община К., приета с Решение № 430 от 28.04.2011 г., взето по Протокол № 44 от редовно заседание на Общински съвет - Ковачевци, проведено на 28.04.2011 г., т. 3.2 от дневния ред; изменена и допълнена с Решение № 49 от 22.06.2012 г. на ОбС - Ковачевци, взето по протокол № 9 от редовно заседание на ОбС - Ковачевци, проведено на 22.06.2012 г., т. 1 от дневния ред; изменена и допълнена с Решение № 49, взето по протокол № 7 от редовно заседание на ОбС - Ковачевци, проведено на 01.03.2016 г.

Съдът e отменил разпоредбите на чл. 1, ал. 2; чл. 28; чл. 44; чл. 45 и чл. 46 от Наредба за управление на пътищата в община К.. Касационната жалба на ОбС - Ковачевци е само по отношение на разпоредбата на чл. 28 от Наредбата, поради което настоящата инстанция извършва проверка за законосъобразност на решението в тази част. В останалата част решението е влязло в сила.

В мотивите си по отношение на разпоредбата на чл. 28 от Наредбата съдът е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, действали към 01.03.2016 г., което води до нейната незаконосъобразност. Съдът е посочил, че изменението е съобразено с изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА за публикуване на проекта на нормативния акт преди внасянето му за приемане от ОбС - Ковачевци, на интернет страницата на О. К, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Но по отношение на тази редакция на Наредбата не се представиха доказателства за обнародването й/разгласяването, съгласно в чл. 78, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА.

По същество съдът е изложил, че с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата, ОбС - Ковачевци е уредил провеждането на специално разрешително производство, изхождайки от критерия, свързан с масата на ППС, вида на превоза-товари и въведеният разрешителен режим, поради което става въпрос за хипотеза на специално ползване на общинските пътища. Специалното ползване на пътищата, вкл. общински, е регламентирано в ЗП, Наредба за специално ползване на пътищата /НСП/ и Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. След това съдът е изложил съображения, че ОбС – Ковачевци е въвел нов признак за определяне на тежки ППС - „с маса с товар по-голяма от 4, 5 тона“, а още и - извършващи превоз на конкретен вид товари. Движението на такова ППС не може да се определи като „специално ползване“ на пътищата по смисъла на ЗП и Наредба № 11/03.07.2001 г. С въвеждането на нов признак за тежко ППС, при това различен от критериите, регламентирани с чл. 6 и 7 и чл. 14, ал. 3 от на Наредба № 11/03.07.2001 г., е допуснато противоречие с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен - ЗП, който изрично указва какво да е приложното поле на Наредбата по чл. 23 ЗП.

Решението, в оспорената му част, е правилно. Съдът е направил задълбочен анализ на приложимия материален закон и е изложил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспорената разпоредба.

Разпоредбата на чл. 28 от Наредба за управление на пътищата на община К. /Наредбата/ гласи следното:

(1) Движението на пътни превозни средства с маса с товар по-голяма от 4, 5 тона, които извършват превоз на дървесина, строителни материали, кариерни материали и отпадъци (без битови) се извършва след издаване на разрешително от Кмета на общината.

(2) Разрешението се издава след внасяне на определен депозит и заплащане на такса за издаване на разрешителното в О.К.Д се определя от постоянно действаща комисия, назначена със Заповед на Кмета на Общината, съобразно необходимите възстановителни работи, в случай, че вследствие на превоза се наруши пътната настилка. Депозита се възстановява в едноседмичен срок от извършване на превоза, ако не е констатирано увреждане на пътната настилка и се задържа, ако е констатирано такова.

(3) В разрешителното могат да се поставят и допълнителни условия.

(4) Разрешителното по ал. 2 се издава за еднократен превоз и за определен срок за извършване на превоза.

(5) Разрешителното по ал. 2 може да се издава за многократни превози, по един и същи маршрут. Ако периода, за който се извършват съответните превозни дейности по ал. 1 е по-голям от 1 месец, минималният размер на депозита, който заявителя следва да внесе е не по-малък от 2400 лева.

(6) Собствениците, или лицата които извършват превоза, или възложителите на превоза са длъжни да подават в Общината заявление за издаване на необходимото разрешително.

Разпоредбата на чл. 18 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА) /ЗП/ урежда реда за специалното ползване на общинските пътища, а разпоредбата на чл. 23 от ЗП дава право на общинския съвет да определя с наредба правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища.

Специалното ползване на пътищата се регулира от Наредба за специалното ползване на пътищата и от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни преводни средства /ППС/. В §1, т. 8 от ЗП се съдържа дефиницията на специално ползване на пътищата: използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони. Определянето на тежки товари се съдържа в чл. 3 във вр. с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 г., като в зависимост от осите и ремаркетата, ППС е тежко в диапазона от 18 т до 44 т. Поради това, че в разпоредбата на чл. 28 от Наредбата е регламентирано движението на ППС с маса с товар по-голяма от 4, 5 тона, това е въвеждане на нов критерий за специално ползване на общински пътища, какъвто не е уреден в закона и в подзаконовите нормативни актове.

Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. От това следва извод, че общинският съвет няма правомощие да приема други условия и друг ред за движението на такива ППС, различни от уредените със специалните подзаконови нормативни актове.

Що се отнася до разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Наредбата, тя противоречи на нормата на чл. 18, ал. 4 от ЗП, съгласно която лицата, получили разрешение за специално ползване, отстраняват за своя сметка всички причинени от тях повреди и нанесени щети по пътищата или възстановяват разходите за това, направени от администрацията, управляваща пътя. След като в закона е предвиден ред за отстраняване на повредите по пътищата или за възстановяване на разходите за това, недопустимо е в общинската наредба да се въвежда изискване за внасяне на предварителен депозит за издаване на разрешителното, който да служи като обезпечение за евентуални бъдещи повреди по пътя. Правилни са изводите на административния съд, че с тази разпоредба ОбС е превишил делегираното му правомощие по чл. 23 от ЗП, като е преуредил и начина на отстраняване на причинените от превозвачите повреди и нанесени щети по пътищата.

Неправилно съдът е приел, че Общинският съвет е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това Наредбата не е доведена до знанието на обществеността. Спазването на реда на чл. 26, ал. 2 ЗНА гарантира в достатъчна степен оповестяването на подзаконовия нормативен акт. След като и като проект, и след приеманите му от ОбС наредбата е обявена на сайта на Общината, това е достатъчно, за да бъде тя в максимална степен оповестена. Непубликуването й в местен вестник не е съществено нарушение на чл. 78, ал. 3 АПК.

Но това не се отразява на крайния извод на съда за незаконосъобразност на посочената разпоредба, който напълно се споделя от касационната инстанция. В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374/14.12.2017 г. по адм. д. № 331/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 28 от Наредба за управление на пътищата в община К.. В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.