Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. С разпореждане от 22.06.09г. по гр. д. №1084/08г. на Софийския окръжен съд е върната касационната жалба на Т. Т. Ц. срещу решението по същото дело. Въззивният съд е приел, че в указания срок жалбоподателят не е изпълнил указанията да представи изложение, с което да обоснове основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и да приложи съдебната практика, на която то противоречи. Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от Т. Т. Ц. В нея се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение – че съдът не допуснал експертиза за установяване границите на спорните имоти, заявени за възстановяване по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и неоснователно не се доверил на разпитаната по делото свидетелка. Освен това жалбоподателят заявява, че не е в състояние да представи съдебната практика, на която въззивното решение противоречи. Ответникът в производството – Общинска служба “З” гр. Б. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Т. Т. Ц. е обжалвал пред ВКС решението по гр. д.1084/08г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от него иск по чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Тази жалба е била нередовна, тъй като не е съдържала изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. В определения от въззивния съд срок тази нередовност не е отстранена, поради което е постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане за връщането на жалбата. Разпореждането е правилно. При действието на новия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. Това означава, че не всички касационни жалби се разглеждат от ВКС, а само тези, които отговарят на условията по чл. 280 от ГПК. В чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е въведено изискването към жалбата да се прилага изложение на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд следи за спазването на това изискване и има правомощието да дава указания във връзка със съдържанието на изложението към касационната жалба, а при неизпълнението им – да я връща – чл. 285 и чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния случай касационната жалба не е имала изложение на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1 от ГПК и въззивният съд е дал подробни указания какво следва да съдържа то. Тези указания не са изпълнени, поради което правилно въззивният съд е върнал жалбата. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 22.06.09г. по гр. д. №1084/08г. на Софийския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: