Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. и Т. Д. Х., приподписана от адвокат В. Х., против решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 861 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение № 94 от 12.04.2019 г. по гр. д. № 1180/2017 г. на Районен съд-Велинград и вместо него е постановено друго за обявяване на относителна недействителност на по отношение на А. Н. П.-Д. и С. Н. С. на сделка, обективирана в нотариален акт № 66, том II, рег. № 1573, н. д. № 262 от 28.09.2016 г., с която П. И. Д. и Т. Д. Х. са продали на Б. Г. Х. дворно място от 825 кв. м., съставляващо УПИ *, * от кв. 210 по плана на [населено място] за 1/8 ид. ч.; за признаване за установено по отношение на П. И. Д., Т. Д. Х. и Б. Г. Х., че А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са собственици по наследство на по 1/48 ид. ч. от имота и за осъждане на Б. Г. Х. да им предаде владението общо на 1/24 ид. ч. или по 1/48 ид. ч. на всеки.

А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са подали чрез процесуалния си представител Е. Б. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на покупко-продажба от 7.09.1959 г. Ц. Т. Н. и съпругът й С. К. Н. са придобили собствеността на 1/2 ид. ч. от дворно място от 803 кв. м., съставляващо поземлен имот № * от кв. 110, за който е отреден парцел * по плана на [населено място], ведно с къща на два етажа /поради което необоснован е извода на първоинстанционния съд, че е придобита изцяло собствеността на това дворно място/. На 30.04.1963 г. двамата да дарили на сина си Н. С. К. първия етаж от къщата и 1/4 ид. ч. от дворното място. С. К. Н. е починал на 16.05.1963 г. и е бил наследен от съпругата си и трите им деца - И. С. А., Н. С. К. и А. С. Г., като всеки от тях е наследил по 1/32 ид. ч. Така към този момент съпругата е притежавала 5/32 ид. ч. /1/8 или 4/32 като купувач по договора от 1959 г. и 1/32 като наследник на съпруга си/, Н. К. – 9/32 ид. ч. /1/4 или 8/32 ид. ч. по дарението от 1963 г. и 1/32 ид. ч. по наследяване/ и И. А. и А. Г. – по 1/32 ид. ч.

Ц. Т. Н. на 27.01.1973 г. е дарила на дъщеря си А. С. Г. 1/8 ид. ч. от дворното място, след което е останала съсобственик с права от 1/32 ид. ч., която след смъртта й е наследена поравно от трите й деца или А. Г. е притежавала 1/6 ид. ч., равна на 16/96 ид. ч. /1/8 или 12/96 ид. ч. са придобити по дарението от 1973 г. и 1/24 ид. ч. или 4/96 ид. ч. са придобити по наследство от баща й и от майка й/.

Ответниците П. И. Д. и Т. Д. Х. са наследници /деца/ на починалата на 3.02.2012 г. А. С. Г. и са придобили общо 1/6 ид. ч., респ. 1/12 ид. ч. от дворното място. Продавайки с нотариален акт № 66 от 28.09.2016 г. на Б. Х. 1/4 ид. ч., същите са се разпоредили с повече права, отколкото са притежавали.

При така възприетите факти, въззивният съд на първо място е посочи, че искът по чл. 76 ЗН е допустим и извън делбеното производство, като е свързан със спор за собственост, породен от прехвърлителна сделка. Счел е, че в случая ищците са легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност, тъй като са сънаследници, неразпоредили се с дела си. Изложил е съображения, че нормата на чл. 76 ЗН е създадена в интерес на сънаследниците на продавача и с нея се цели да се обезпечи възможността им да получат реален дял от наследството, според състоянието му към момента на неговото откриване. Направил е извод, че текстът на законовата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че недействително е разпореждане на сънаследник в полза на трето лице, нямащо качеството наследник и тъй като настоящия случай е такъв, е счел искането за обявяване на относителна недействителност за основателно.

С оглед основателността на иска по чл. 76 ЗН, съдът е счел за основателни и обуславящите се от това други два иска, а именно установителен иск за признаване правата на ищците върху общо 1/24 ид. ч. или по 1/48 ид. ч. за всеки и осъждане на Б. Х. да им предаде владението върху техните идеални части.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. И. Д. и Т. Д. Х. се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК /очевидна неправилност/, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Преди да се произнесе налице ли са основанията, сочени от касаторите, настоящият съдебен състав констатира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Допустимостта на решението по иска по чл. 76 ЗН следва да се прецени с оглед извода на съда, че е допустимо относителната недействителност да бъде обявена не за цялата сделка, а за част от нея и то за права, придобити по договор за дарение /1/8 ид. ч./, а не по наследяване. Допустимостта на решението по исковете за собственост следва да бъде преценена с оглед на това доколко е ясен предмета на делото при произнасянето на съда по отношение на урегулиран поземлен имот, отреден за два поземлени имота, без да са налични твърдения или да е изследвано кога е одобрена регулацията и дали УПИ е съсобствен или е запазена собствеността върху всеки от включените в него поземлени имоти и съответно идентичността на имота, описан в сделките от 1959 г., 1963 г. и 1976 г. като имот № 1936 от кв. 110, за който е отреден парцел * с някои от имотите, включени в УПИ *, *, като от изясняване на тези обстоятелства зависи и дали наследодателите през 1959 г. са придобили целия имот 1936 /описан в нотариалния акт като югозападната половина от дворното място, състоящо се от 803 кв. м., съставляващо имот 1936, за което е отреден парцел *, с обща преградна стена на къщата на Н. Х., изградена върху югоизточната половина от парцела, ведно с 1/2 ид. ч. от този парцел, с разпределено ползване на югозападната половина от двора/ или 1/2 ид. ч. от него.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 861 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик

В едноседмичен срок от съобщението П. И. Д., и Т. Д. Х. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 75.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: