Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. Р. Р. - ликвидатор на „Марин и Рамос“ ООД, чрез пълномощника му адвокат В. Р., срещу определение № 260009 от 26.08.2020 г. по в. ч.гр. дело № 391/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 494 от 04.06.2020г. по гр. д. № 73/2019 г. на Смолянски окръжен съд за връщане като недопустима на въззивна жалба, подадена от настоящия касатор срещу решението на окръжния съд.

Жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по следните въпроси: 1.Налице ли е представителна власт на представляващия юридическото лице, при положение, че регистърното производство за вписване на ликвидатор и представляващ дружеството, е спряно на основание обезпечителна заповед и по делото е представено решение по чл. 29 ЗТР, с което е разпоредено вписване на ликвидатор. /твърди се противоречие с решение № 86/01.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1068/2016 г., II т. о. и решение № 690/03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о./; 2.Просрочена ли е въззивна жалба, при положение, че съобщението за постановеното решение е връчено на адреса, посочен в ТР, но на лице, което не е от кръга на лицата, посочени в чл. 50, ал. 3 ГПК /твърди се противоречие с решение № 56/17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2705/2013 г., I т. о. и определение № 22/17.01.2012 г. на ВКС по ч. т.д. № 886/2011 г., I т. о./; 3.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания в частната въззивна жалба /твърди се противоречие с решение № 8/19.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2435/2016 г., II т. о./

Насрещната страна К. П. У., чрез адвокат Б. К., в отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК твърд, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, съставът на ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят няма представителна власт да подава въззивна жалба от името на “Марин и Рамос“ ООД срещу решение № 39/11.02.2020 г., постановено по гр. д. № 73/2019 г. на Смолянски окръжен съд, както и че подадената от него жалба е просрочена.

Според разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда.

Така формулираните въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението. Те са обусловени от разбирането на ликвидатора, че за него е възникнала представителна власт да представлява “Марин и Рамос“ ООД преди влизане в сила на първоинстанционното решение, поради което и неправилно е върната подадената от дружеството чрез него като представляващ въззивна жалба. Твърдението е, че след проведеното събрание на съдружниците на 12.03.2020г. е освободен управителят Б. и представляващ е Х. Р.. В съответствие с посочената практика на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК е приетото от въззивния съд по втория от поставените въпроси, че първоинстанционното решение е редовно връчено на 13.02.2020г. на вписаните в ТР седалище и адрес на управление на дружеството, на упълномощено лице /с посочени три имена/, поради което към датата на подаване на въззивната жалба от Х. Р. /03.06.2020г./ като представляващ дружеството, първоинстанционното решение е влязло в сила и подадената въззивна жалба е просрочена. При това положение първият въпрос относно представителната власт и действието на решението на ОС на съдружниците за освобождаване на управител и избор на нов такъв, независимо от вписването в ТР, е ирелевантен. След като това решение е взето след изтичане срока за обжалване на решение № 39/2020 г. по гр. д. № 73/2019 г. на Смолянски окръжен съд, то не може да рефлектира върху факта на влизане в сила на съдебното решение и не предпоставя процесуална допустимост на подадената от новоизбрания представляващ дружеството въззивна жалба срещу него. За пълнота следва да се посочи, че Х. Р. Р. също е получил препис от първоинстанционното решение /на 02.03.2020г./ и го е обжалвал в срок в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата му за конституирането му в процеса като трето лице – помагач. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по третия поставен въпрос. В съответствие с посочената практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил установените релевантни факти и обстоятелства по делото, както и времевия момент на проявление на същите.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260009/26.08.2020 г. по ч. гр. дело № 391/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: