Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Т. и В. В. Т. против определение от 2.12.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 3540 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено определение от 3.09.2020 г. по т. д. № 67 по описа за 2020 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отказано освобождаването на касаторите от внасяне на държавна такса от по 1 000 лв. за всеки един от тях. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, поради което молят да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от тях въпроси, да бъде отменено и да бъдат освободени изцяло от внасяне на държавна такса.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:

Благоевградският окръжен съд е констатирал, че ищците получават месечен доход в общ размер от 1555 лв., притежават жилище с площ от 120 кв. м. в [населено място] и земеделска земя от 500 кв. м. Те нямат моторни превозни средства, влогове в банки и не получават дивиденти от търговски дружества, наеми, рента и аренда от земеделски земи. Преценил е въз основа на тези данни за имущественото им положение, че не са в състояние да заплатят държавна такса в общ размер на 23 483, 02 лв., но могат да внесат по 1000 лв. Затова е оставил без уважение молбата им за освобождаване от по 1000 лв. държавна такса и ги е освободил от внасяне на останалата сума до 23 483, 02 лв. Софийският апелативен съд е потвърдил определението на Благоевградския окръжен съд в частта, с която молбата за освобождаване от държавна такса до размера от по 1 000 лв. е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че ищците получават месечни доходи в общ размер на около 1 560 лв., разполагат с жилище с площ от 120 кв. м. и земеделска земя от 500 кв. м., от която може да бъде реализиран доход, който очевидно умишлено не е посочен. Основание за такова съждение давало обстоятелството, че от служебна справка в Търговския регистър се установява собствеността на ищеца върху капитала на „Василиякис“ ЕООД. Това обстоятелство обаче не било декларирано. От цялостното имуществено състояние на ищците въззивният съд е достигнал до извода, че те са в състояние да заплатят по 1 000 лв. държавна такса.

От така изложените мотиви на въззивния съд е видно, че той се е произнесъл по молбата за освобождаване от държавна такса въз основа на евентуални предположения за доходи на молителите/втори въпрос на касаторите/. Това разрешение на поставения въпрос е в противоречие с трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения №274 от 12.5.2015 г. по ч. гр. д. № 1842/2015 г. на III ГО, №318 от 12.7.2012 г. по ч. гр. д. №293/2012 г. на II ГО, № 40 от 1.2.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на II ГО на ВКС и много други. Според тази практика съдът не може да откаже освобождаване от внасяне на държавна такса, мотивирайки наличието на доходи с предположения. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.

По съществото на частната жалба се констатира, че определението на Софийския апелативен съд е необосновано. Правата на собственост върху 500 кв. м. земеделска земя и на собственост върху еднолично дружество с ограничена отговорност не водят до извода, че от тези права ищците извличат доходи. Молителите не са посочили в декларациите си за материалното и гражданското състояние във връзка с искането си по чл. 83, ал. 2 от ГПК, че имат доходи от такива източници. В тези декларации те са удостоверили, че са наясно с наказателната отговорност, която носят за неверни данни. При тези обстоятелства гражданският съд няма задължението да проверява верността на декларациите, нито е компетентен да преценява дали деклараторите умишлено са укрили доходи. Той може само да даде указания за допълване на декларацията, или да даде възможност на страната да изясни въпроса. Тъй като В. Т. действително не е декларирал, че е едноличен собственик на дружеството и е пропуснал да отбележи в декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК дали получава дивиденти от това дружество, такива указания следва да бъдат дадени от настоящата инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 2.12.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 3540 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено определение от 3.09.2020 г. по т. д. № 67 по описа за 2020 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отказано освобождаването на В. В. Т. и В. В. Т. от внасяне на държавна такса от по 1 000 лв. за всеки един от тях.

УКАЗВА на жалбоподателите в седмичен срок от съобщението да допълнят представените от тях декларации, като посочат дали получават рента и аренда от земеделски и други имоти, дали В. В. Т. притежава дялове или акции в търговски дружества и дали получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества.

Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение на указанията.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: