Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. М., З. М. И. и С. М. И., първата лично, а тримата общо като наследници на М. И. М., починал на 16.08.2020 г. чрез пълномощникът им адв. Х. Д. И. против решение № 201 от 20.07.2020 г. по гр. д.№ 108 / 2020 г. на Окръжен съд-Ловеч. С последното е обезсилено решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр. д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен, в частта, с която е отхвърлен иска, предявения от Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. иск по чл. 108 ЗС срещу М. И. М. и С. А. М. за УПИ. ... в кв.... по ПУП на [населено място], Л. област, с площ от 358 кв. м., при описани граници за разликата над 145 кв. м до 200 кв. м. по комбинирата скица на вещото лице инж.К. К. на л. 116 от делото на РС. Отменено е решението на РС в частта с която е отхвърлен същия иск за 145 кв. м, представляващи част от имот с пл.№. ..., в западна част с формата на трапец, която част е била придаваема по регулация към парцел УПИ. ... и вместо това е признато за установено по отношение на първоначалните ответници С. А. М. и съпругът й М. И. М., че ищците са собственици на 145 кв. м, представляващи част от имот с пл.№...., с формата на трапец, която се явява придаваема част от имот. ... към парцел УПИ. ... по комбинирана скица на вещото лице инж.К. К. на л. 116 по гр. д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен, преподписана от състава на Окръжен съд – Ловеч, неразделна част към решение и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху тази част, завзета от тях и да им платят на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за причинените им вреди от унищожаване на тяхно имущество в тази площ – сумата 621, 25 лв.

Първоначалният ответник М. И. М. е починал на 16.08.2020 г. – след постановяване на възивното решение. Негови наследници са подалите касационна жалба С. А. М., която е ответник и по исковата молба, и децата му З. М. И. и М. И. М..

В касационната жалба С. А. М., З. М. И. и М. И. М. правят оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти, които според тях доказват, че към момента на одобряване на КК през 2018 г. те са собственици на целия имот. Позовават се на чл. 33, ал. 3 ЗТСУ отм., на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ и на предходната редакция на пар. 5, ал. 1 ЗКИР, отменена 2014 г. Твърдят допуснати съществени процесуални нарушения от съда при анализа и преценката на доказателствата. Считат, че решението е необосновано, защото съдът не е обсъдил дали счита регулацията за приложена и по кой начин.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и ал. 2 ГПК. Формулирани са четири въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост? 2. Следва ли разписната книга, придружаваща действащият регулационен план да отразява собствеността и уредени регулационни отношения между собствениците на съседни имоти? 3.Одобрената кадастрална карта съдържа ли нанесени граници на поземлените имоти съобразно приложеният регулационен план и измененията му и отразява ли вярно правото на собственост? 4. Длъжен ли е въззивният съд, когато е сезиран с иск по чл. 108 ЗС при влязъл в сила регулационен план, да съобрази разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗТСУ отм., респективно чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ? По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и с казуални решения на ВКС, посочени в изложението.

Ответнците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, относими към основният спорен въпрос, касаещ процесните 145 кв. м., придаваеми от собственият им имот пл. №. ... към парцела на касаторите. ..., за които е установено, че регулацията не е била приложена.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е допустима само в частта против въззивно решение по иска по чл. 108 ЗС, което в тази част подлежи на касационно обжалване. Решението обаче се обжалва изцяло, т. е. и в частта по иска по чл. 45 ЗЗД, който след допуснатото намаление е с цена 621 лв. В тази част касационата жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК и ще се остави без разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

С решение № 15 от 29.01.2020 г. по гр. д.№ №883 от 2019 г. на ВКС, І гр. о. е отменено първото въззивно решение, констатирано е, че е налице противоречие между обстоятелствена част на исковата молба, в която се твърди, че спора между страните е за 200 кв. м., които ищците твърдят, че винаги са ги ползвали те и техните праводатели, но през 2017 г. ответниците са съборили оградата, завзели са това място и са го приобщили към своя имот, като са поставили нова ограда по регулационната линия между собствения им УПИ. ... и УПИ. ..., собственост на ответниците. Въпреки това формулираният петитум е бил за ревандикация на целия парцел. ВКС е дал указания, възивната инстанция да предприеме действия за отстраняване противоречията в исковата молба.

При второто въззивно разглеждане на делото нередовността е изправена, като е формулиран петитум съобразно твърденията в обстоятелствената част и е поискана ревандикация на спорната между страните площ около 145 кв. м., които се придават от имот. ... към парцел. ... по единствения план на [населено място] от 1964 г., но който е останал неприложен за това предвиждане. Ищците са посочили, че се позовават на неформална делба наследство и давност за целия имот. ... от кв.. ... и са представили в хода на производството н. а. №. ... г., с който са признати за собственици на УПИ. ... от кв.. ...

Първоначалните ответници М. И. М. и С. А. М. са купили УПИ. ... от кв.. ... с н. а. №. ... г. от А. М. С. / А. М. И./, а тя го е придобила от баща си М. И. В. с н. а. №. ... г. Той е признат за собственик на парцел. ... с н. а. №.... г.

От заключението на СТЕ и изпратените две писма от О. Т в отговор на отправено питане от РС, се установява, че единственият регулационен план на Г. е от 1964 г. Той е предвиждал за упълномеряване на парцел. ... придаваеми места от ПИ №. ... кв. м., от общински имот без номер, за който е съставен АОС 6256 – 63 кв. м. и от имот. ... – 145 кв. м. За придаваемите от общинското место 63 кв. м. регулацията действително е приложена чрез плащане, като с договор №. ...г. е прехвърлена собствеността върху тях на ответниците. Тази площ обаче не е процесна. Предмет на спора е площта, която се придава от имот. ... към парцел. ... от кв.. ... Според вещото лице тази площ е 145 кв. м., а според общината – 168 кв. м. Площта обаче не е индивидуализиращ признак. Такъв са границите. Спорната площ е заключена между имотните граници на имот. ... и регулационната граница между парцел. ... и парцел. ... За това придаваемо место не се установява плащане. От становищата на страните и показанията на свидетелите се установява, че е ползвано от ищците до 2017 г., като в него е имало насаждения – малини, капини, джанки, ябълки, които ответниците премахнали заедно със съществуващата телена ограда. между двата имота по имотната граница. След като специалист трасирал регулационната граница между парцелите, ответниците поставили през 2017 г. ограда по нея. Това е поводът за предявяване на иска от ищците.

Въззивният съд е констатирал, че е налице придаваемо место от около 145 кв. м. от имот пл. №. ... - собственост на ищците към парцел. ..., собственост на ответниците. То е останало във владение на ищците към техния имот. За него не е доказано от ответниците да е приложена регулацията при действието на ЗТСУ или те да са подавали заявление в срока по пар. 6 ЗУТ, поради което отчуждителното действие на регулационния план е отпаднало съгласно пар. 8 ЗУТ и това придаваемо място е останало част от имота на ищците. Затова предявеният ревандикационен иск е уважен за придаваемото място от около 145 кв. м.

Не кореспондира на мотивите на обжалваното решение твърдението, че възивната инстанция не обсъдила всички правнорелевантни факти и доводите на страните, поради което по първия поставен въпрос не се допуска касационно обжалване.

Вторият въпрос не определя изхода от спора. В решение № 783/0.08.2009 г. по гр. д.№ 3221/2005 г., ІV гр. о. на ВКС и много други е посочено, че записването в разписния лист няма значение за придобивния способ. Разписната книга към кадастралния план се води по Закон за единния кадастър на република България /ДВ, бр. 35 от 4.05.1979 г., в сила от 1.01.1980 г., отм., бр. 34 от 25.04.2000г. от ЗКИР, в сила от 1.01.2001г. Кадастралния план също се изготвя по правилата в този закон и се състоеше от карти, изобразяващи графически имотите и разписен лист към него, съдържащ останалите посочени данни, обединени в разписна книга. Този план не подлежи на одобрение и само е отразявал съществуващото положение на место. В случая страните не спорят относно принадлежността на правото на собственост върху имот. ... и имот. ..., а само за придаваемото по регулационния план, одобрен през 1964 г. место от имот. ... към парцела. ..., отреден за имот. ...

Относно предвижданията за дворищно регулационните парцели с нормата на чл. 39 ЗПИНМ и чл. 110 от ЗТСУ отм. след това се предвиди отчуждително действие, т. е. частите от имотите, придадени към съседни парцели се считат отчуждени от датата на влизане в сила на плана. Съдебната практика в съответствие с нормата на чл. 33 от ЗТСУ прие, че това действие е условно и зависи от това дали е била приложена регулацията по един от трите възможни начина, посочени в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС – чрез плащане, чрез завземане на имота в хипотезата на чл. 111 ЗТСУ отм., или чрез издаване на нот. акт па чл. 134, ал. 3 ЗТСУ отм., когато е погасено вземането по регулация, а местото е завзето от собственика на парцела, към който се придава местото. Ответниците не са доказали нито една от тези хипотези да е реализирана. Не доказват праводателката им или те да са заплатили местото. Установено е, че то е останало във владение на ищците и праводателите им. Те имат право да го задържат до заплащането му или уреждане на отношенията, установено с декларация по чл. 111 ЗТСУ отм., Не е представена такава декларация за уреждане на отношенията по друг начин, поради което и местото не е заето от ответниците по иска. Затова изводът, че регулацията не е приложена кореспондира на данните по делото и е в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 3/1993 г. на АСГК на ВС. В същото е изяснено, че само ако регулацията е приложена, парцелните граници отразени в плана, който се отменя стават имотни граници за следващия план. Ако регулацията не е приложена до влизане в сила на новия регулационен план, имотите се заснемат така както са били отразени по предходния план, като не се зачита отчуждителното действие на дворищната регулация. С приемането на ЗУТ, съгласно пар. 8 от с. з. отпадна отчуждителното действие на регулационните планове, ако за прилагането им не е подадено заявление по пар. 6 ЗУТ. Не се установява ответниците, или праводателката им да са подавали такова заявление от представените писма от общината. Следователно на осн. пар. 8 е отпаднало отчеждителното действие за придаваемото место от имот. ... към УПИ. ... В този смисъл е и ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което е съобразено въззивното решение.

Кадастралната карта се изготвя по ЗКИР и е различна от кадасрален план. Основно изискване към КК е да отразява вярно подлежащите на отразяване в нея обстоятелства – чл. 2, ал. 5 ЗКИР, но след измененията на ЗКИР /ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г./, относно данните за правото на собственост, другите вещни права, КК има доказателствено значение само доколкото източникът на данни има такова. Другото изискване към КК, за разлика от кадастралния план, изготвян и одобряван по правилата на Закон за единния кадастър на Р. Б и регулационните планове при действието на ЗТСУ отм., е да бъде подържана в актуално състояние – чл. 51 ЗКИР. Кадастърът – КК и КР обаче не доказва и не създава вещни права, а само отразява такива - т. 4. ТР № 8/2014 т. ОСГК, Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 527/2009, ІІ г. о., Решение № 99/26.06.2014 г. по гр. д. № 4583/2013 г., І г. о. Основната функция на КК и КР е информационно-оповестителна. Ако обаче тя не отразява верно границите на имотите, тя не променя правото на собственост. В този смисъл третия въпрос не определя изхода от спора. Съдът е съобразил правото на собственост, а не КК, която невярно го е отразила, каквото е изискването на чл. 24 ЗКИР и на съдебната практика.

Съгласно пар. 5, ал. 1 ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот, но КК няма вещно действие и по този въпрос съдебната практика е единна. Неточното отразяване на границите на поземлен имот в КК е основание за отстраняване на грешката по административен или по съдебен ред, ако има спор за правото на собственост. Както вече се посочи, съдът е съобразил неприлагането на регулацията на процесната площ и съдебното решение по иск за собственост задължително се отразява в КК / В този смисъл т. 4 и т. 5 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. Като не се е съобразил с границите по КК, а е съобразил установеното право на собственост и неприлагането на регулацията, въззивният съд е постановил решение в съответствие със задължителната и казуална съдебна практика, поради което четвъртият поставен въпрос не обуславя допускане до касационно обжалване.

Искът за установяване правото на собственост върху реална част на недвижим имот незаснета или неправилно заснета в очертанията на друг имот, независимо дали е основан на грешка и непълнота в КК може да бъде предявен както като установителен иск, така и като осъдителен иск, тъй като не е необходимо първо да се изменя КК и ПУП за да се ревандикира спорната площ. Грешното заснемане в КК не е довело до промяна на правото на собственост. ПУП / ако не е такъв по чл. 16 ЗУТ/ също няма вещно действие. Те не са променили и с изменението им няма да променят правото на собственост. При уважен иск по чл. 108 ЗС, ищецът ще може да ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраняването на непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на ПУП.З в мотивите към т. 5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Съдебната практика по чл. 32, ал. 1 т. 2 ЗТСУ отм. е непирложима, защото за разлика от регулационите планове по ЗТСУ, които имаха макар и условно отчуждително действие за предвижданията по дворищна регулация, плановете по ЗУТ нямат такова действие, а определят само начина на застрояване / с изключение на плановете одобрени по правилото на чл. 16 ЗУТ/. Нормата на чл. 33, ал. 3 ЗТСУ отм., по приложението на която е формулиран последния въпрос не действа от отмяната на ЗТСУ, считано от 31.03.2001 г., а планът от 1964 г. на [населено място] е единствен, поради което тази норма няма приложение към процесния казус. Правилата за изготвяне на КК са уредени в ЗКИР и съгласно чл. 43, ал. 1 т. 5 и по аргумент от пар. 5, ал. 1 от този закон, при изготвянето на КК се съобразява дали е приложена регулацията или не, като само при приложена регулация парцелните граници стават имотни. Затова последният въпрос не определя изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС.

Съобразно този резултат, на ответниците по касация Р. И. И., Я. И. М. и И. И. А., И. О. И. и Я. О. И. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ изплатен в брой размер – 600 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 20.07.2020 г. по гр. д.№ 108 / 2020 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е обезсилено решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр. д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен и в частта, с която е отменено същото решение и вместо това е уважен иска по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на първоначалните ответници С. А. М. и съпругът й М. И. М., починал на 16.08.2020 г., заместен от касаторите С. А. М., З. М. И. и С. М. И. че ищците Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. са собственици на 145 кв. м, представляващи част от имот с пл.№...., с формата на трапец, която се явява придаваема част от имот. ... към парцел УПИ. ... от кв.. ... по плана на [населено място] по комбинирана скица на вещото лице инж.К. К. на л. 116 по гр. д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен и ответниците са осъдени да предадат владението върху тази част на ищците.

В тази част определението е окончателно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба, подадена от С. А. М., З. М. И. и С. М. И., първата лично, а тримата общо като наследници на М. И. М., починал на 16.08.2020 г. чрез пълномощникът им адв. Х. Д. И. против въззивно решение № 201 от 20.07.2020 г. по гр. д.№ 108 / 2020 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е уважен иска на ищците Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. по чл. 45 ЗЗД за сумата 621, 25 лв., представляваща обезщетение за вреди от премахване на ограда, изравяне на плодни дръвчета и други растения в частта от имот с пл.№....,, която се явява придаваема част от имот. ... към парцел УПИ. ... от кв.. ... по плана на [населено място].

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

Осъжда С. А. М., З. М. И. и С. М. И. да заплатят на Р. И. И., Я. И. М. и И. И. А., И. О. И. и Я. О. И. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: