Образувано е по касационна жалба на "Българска хранителна компания" ООД чрез неговия пълномощник срещу решение №605/31.01.2019 г. по адм. д. №2421/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба-главният архитект на Столична община чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РД-09-50-531/07.07.2014 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 и чл. 22, ал. 4 ЗУТ и решение по адм. д. № 11248/2012 г. на АССГ е разрешено служебно да се изработи проект на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс в териториален обхват кв. 47а, м. " ж. к. Люлин- 3 микрорайон". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

С решение № 412/19.07.2012 г. на Столичния общински съвет е одобрен план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс "Люлин 3 микрорайон". С решение №4737/11.07.2013 г. на АССГ е отменено цитираното решение на Столичния общински съвет и план-схеми към него в частта относно УПИ XI-за озеленяване с режим на Тго, кв. 47б, ж. к. "Люлин 3 микрорайон", в който парцел е попадал и собственият на жалбоподателя УПИ IV-945, кв. 47б м. "Люлин-3- микрорайон". Поради подадено от касатора в НАГ заявление е издадена обжалваната заповед. С нея е разрешено да се изработи проект на ПУП-план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс, в който попада имотът на жалбоподателя. С частичната отмяна на част от подробния устройствен план за кв. 47а, м. "ж. к. Люлин- 3 микрорайон" се компрометира плана за целия квартал и се налага да бъде изработен и одобрен отново план за преструктуриране на ж илищен комплекс на засегнатия от съдебното решение квартал, тъй като преценките по чл. 22, ал. 2 и ал. 4-7 от ЗУТ не могат да се правят изолирано за отделно взети имоти в жилищния компекс, а най-малко в един квартал от компекса. Това законосъобразно е преценено от административния орган, който законосъобразно е приел, че изработването на плана следва да се изпълни по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ.

Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На първо място съдът не е направил преценка за допускането да се изработи нов план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс в териториален обхват кв. 47а, м. " ж. к. Люлин- 3 микрорайон" ли се касае или за изменение на план за регулация и застрояване за преструктуринане на жилищен комплекс в обхавата на кв. 47а " ж. к. Люлин- 3 микрорайон". В този смисъл мотивите на решението са противоречиви-от една страна съдът приема, че се налага да бъде изработен и одобрен отново план за преструктуриране на жилищен комплекс на засегнатия от съдебното решение квартал, от друга страна счита, че органът законосъобразно е приел, че изработването на плана следва да се изпълни по реда на чл. 135, ал. 5 ЗУТ. В първия случай съгласно чл. 124б, ал. 4 заповедта за разрешение за изработване на нов план за преструктуриране на квартал от комплекс не подлежи на обжалване, а във втория случай подлежи на обжалване. В тази насока съдът е следва да изясни въпроса и като поиска и приложи по делото графичната част на заповедта, а за конкретика е следвало да установи има ли изработено задание по чл. 125 ЗУТ, което се изработва в първата хипотеза или се касае за изменение на план, чието разрешение за изработване се реализира на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ. На второ място съдът не е изяснил и въпроса попада ли процесният собствен на жалбоподателя имот в предприетото разрешение. От една страна процесната заповед разрешава изработването на план /или изработване изменението на план/ в териториален обхват в кв. 47а, м. " ж. к. Люлин- 3 микрорайон", докато отменителното решение на АССГ постановява отмяна за конкретен имот в кв. 47б м. " ж. к. Люлин- 3 микрорайон". В заключението на вещото лице също се сочи, че собственият на жалбоподателя имот попада в обхвата на кв. 47б, ж. к. Люлин- 3 микрорайон". Това установяване касае правният интерес на жалбоподателя да обжалва процесната заповед, за който правен интерес съдът следи служебно. В разглеждания аспект съдът следва да прецени правния интерес от обжалване не само по отношение на квартала, за който се отнася разработката, но и по отношение на конкретния имот, тъй като жалбоподателят няма правен от обжалване интерес за други имоти извън собствения му такъв. Това касае и допустимостта на постановеното съдебно решение, което е следствие от наличието на правен от обжалване интерес, детерминиран от конкретен собствен засегнат имота и неговото правилно установяване от съда.

Предвид изложеното без тези фактически установявания касационната инстанция като инстанция на правото не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №605/31.01-2019 г. по адм. д. №2421/2017 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване.