О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1261гр. София, 17.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от пети март две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2517/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Р. Д., чрез адв. И. И., срещу решение № 1789 от 26.03.2024г., постановено по гр. д. № 4699/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр. д.№ 29297 по описа за 2022 г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от А. Р. Д. срещу АГППИДП „Артес“ ООД, иск по чл.49, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 1 000 лв., предявен като частичен иск за сума в общ размер от 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В срока за отговор ответникът АГППИДП „Артес“ ООД, чрез адв. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е недопустима. Същата е подадена срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД с цена 1 000 лева, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не...