Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадено от А.М искане за отмяна на влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град, оставено в сила с решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на съдебните актове по чл. 239, т. 1 АПК - нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора.

Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град, представя писмен отговор, в който поддържа, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, в приложимата редакция и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, приема следното:

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на А.М против решение № 1040-21-338/30.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя и е потвърдено разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г., издадено от надлежно оправомощен служител за ръководител на осигуряването за безработица. С разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г. е разпоредено на А.М да възстанови на ТП на НОИ - София-град недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 7, 20лв. главница и 0, 29лв. лихви, считано от датата на неоснователно полученото обезщетение за период 12.03.2016 г. до 13.03.2016 година.

Административният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На основание заявление от А.М, с разпореждане № 213-00-429-1/26.01.2016 г. на ръководителя на осигуряване за безработица в ТП на НОИ - София-град, му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.01.2016 г. до 04.05.2016 г., в размер на 7, 20лв. дневно.

По повод подадена от жалбоподателя декларация за промяна в обстоятелствата, с разпореждане № 213-00-429-2/21.03.2016 г. на ръководителя на осигуряване за безработица в ТП на НОИ - София-град, на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54д, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на А.М, считано от 14.03.2016 г. поради започване на трудова дейност в "З”ЕООД на 12.03.2016г., на 4 часов работен ден и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В тази насока са и останалите цитирани в решението на касационния съд писмени доказателства по делото. При тези съображения, касационният състав е приел за неоснователни наведените от касатора оплаквания за неправилност на решението. По отношение на представените в касационното производство писмени доказателства, е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. А съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Поради това ги е приел за неотносими в касационното производство и не е обсъдил основаните на тях доводи от жалбоподателя за последващото приемане на друга дата от ТП на НОИ за начало на трудовата дейност от А.М - 14.03.2016 г., вместо 12.03.2016 година.

В искането за отмяна А.М сочи, че новооткритите и новосъздадени документи съдържат релевантни факти към спорния въпрос - към кой момент е започнал да упражнява трудова дейност в "Зепир" ЕООД и същите са от съществено значение за правилното решение на спора по същество. Поради това и на основание чл. 239, т. 1 АПК иска да се отмени влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град и решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено същото. Представя покана по чл. 103 от ДОПК № 02-53-06-2902/25.04.2017 г. от орган по приходите на НАП до А.А, като представляващ "Зепир" ЕООД, писмо изх. № 20-00-36856/06.06.2017 г. на ТД на НАП, копие от коригирана трудова книжка, заявление с вх. № 02-53-06-1134/08.06.2017 г. на ТД на НАП - София, офис Красно село, справка данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за А.М и протокол изх. № 222271700432494/14.04.2017 г. за подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за извършени корекции.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че искането за отмяна е основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, представените с искането за отмяна писмени доказателства отговарят на критериите по чл. 239, т. 1 АПК. Видно от съдържанието им е, че са относими към спорния по делото въпрос - началният момент, в който молителят А.М е започнал трудовата си дейност в "Зепир" ЕООД. Документите са новосъздадени, т. е. до момента на устните състезания пред административния съд, проведени в съдебно заседание на 25.04.2017 г., с изключение на протокол изх. № 222271700432494/14.04.2017 г. за подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за извършени корекции, не е било възможно приобщаването им към доказателствения материл по делото. Същите обаче съдържат факти, които са относно обстоятелствата, твърдени от заявителя при решаване на спора по същество, но не е могъл да ги докаже. Както вече се посочи, с оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания, касационният съд не ги е ценил при решаване на въпроса за правилността на фактическите и правни констатации в обжалваното решение на административния съд. Ето защо, искането за отмяна на заявителя А.М следва да се уважи, като се отмени влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град и решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено същото и делото се върне на Административен съд - София-град за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът следва да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, в т. ч. представените с искането за отмяна писмени доказателства.

Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът в редовно съдебно административно производство ще разреши със съответния съдебен акт, с който следва да се произнесе и по разноските, направени от страните в производството по отмяна.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд - София-град и решение № 8531 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 8734/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено същото, по искане за отмяна на А.М, на основание чл. 239, т. 1 АПК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.