Образувано по касационна жалба на Н.Л от [населено място], [улица], чрез адв.М.М, против Решение №136 от 30.03.2018г. на Административен съд Враца по адм. д.№ 721 по описа за 2017г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/10809#12 от 09.08.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното:

= неправилно съдът приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган - чл. 20а, ал. 3 на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ не допуска възможност за делегация на правомощието по издаване на такъв акт.

= необосновано съдът приел, че актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподотеля е влязъл в сила индивидуален административен акт;

= чл. 18 от приложимата Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11) не предвижда поредност в действията на администрацията, която първо да прекрати ангажимента, а после да иска възстановяване на получените суми за подпомагане;

= актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент от 27.11.2015г., е следвало евентуално да се приеме за нищожен административен акт, който не е породил правни последици и тази нищожност може да се констатира на основание чл. 144 АПК вр. чл. 17, ал. 2 ГПК.

= не са налице нито фактически, нито правни основания за издаването на АУПДВ, защото не е доказано неспазването на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба №11. Основанието за възстановяване на получените суми би следвало да е по чл. 18, ал. 3, т. 1, а не по т. 3 от Наредбата.

= съдът не съобразил, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона. В случая не ставало дума за недължимо платени или надплатени суми за подпомагане по схеми и проекти, а за вид санкция по българското право, която противоречи на Правото на Европейския съюз.

= необосновано съдът приел, че адресатът на АУПДВ не е подал заявление за плащане през кампания 2015г., в резултат на което агроекологичният ангажимент по Мярка 214 „АЕП“ е прекратен. По вина на ОСЗ Враца е прекъсната процедурата по подаване на „Общо заявление за подпомагане-2015“, поради което и издаденият акт за връщане на получените суми за подпомагане е незаконосъобразен.

Ответникът по касационната жалба – зам. изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния АС е бил АУПДВ, с който на адресата му е установено публично държавно вземане в размер на 9 314.58 лева, представляващи изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампания 2013 г. и 2014 г.

Установено е било, че с писмо от 22.11.2013 г. жалбоподателят е уведомен, че по подадено от него заявление за подпомагане с УИН:06/200613/52069 е одобрен за участие по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Поел е 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по това направление, като се е задължил да изпълнява съответните изисквания.

В резултат на извършени административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба №11/6.04.2009 г. за спазване на поетия 5-годишен ангажимент ДФЗ – РА е установила, че лицето не е подало заявление за плащане по мярката през кампания 2015 г., както изисква чл. 7, ал. 3 от

С уведомително писмо от 27.11.2015 г. агроекологичният ангажимент по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е прекратен. Този акт е получен от лицето на 12.12.2015 г. Установи се в хода на процеса, че същият е оспорен по административен ред пред Министъра на земеделието и храните с депозирана на 29.12.2015 г. от адресата жалба. Видно от събраните във връзка с това оспорване доказателства, жалбата е изпратена на горестоящия административен орган от ДФЗ на 14.01.2016 г., като е постъпила там на същата дата, входирана с рег. индекс 13-215. От МЗГ е изискана и на 7.02.2018 г. е постъпила информация, че по тази жалба към 6.02.2018 г. няма произнасяне.

За да отхвърли жалбата на касатора против АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за липса на компетентност на издателя на административния акт.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К)/ДОПК/ публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, И. Ш и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата не съдържа правило за определяне на компетентния орган, който да издаде административен акт с посочения предмет. На основание чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Такова определяне е извършил Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ със заповедта от 27.06.2017г. /стр. 39 от делото на АС/. В същия смисъл Решение №993 от 25.01.2017г. на Върховния административен съд по адм. д.№ 491/2016г., състав на трето отделение.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподотеля не е влязъл в сила индивидуален административен акт. Обратното е разрешението на Тълкувателно решение №8 от 11.12.2015г. на Върховния административен съд, по т. д.№ 1282015г. Съгласно т. 1 от това решение актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция – Държавен фонд "Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. При установеното, че уведомителното писмо от 27.11.2015г., с което на жалбоподателя е прекратен агроекологичния ангажимент не е оспорено по съдебен ред, а срокът за това е изтекъл, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице стабилен административен акт, въз основа на който е издаден процесният акт за установяване на публично вземане. Затова, независимо от липса на уредба в подзаконовия административен акт за поредност на действията - прекратяване на ангажимента и след това възстановяване на платените суми, на основание на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП такава поредност е необходима.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не може да извършва косвен съдебен контрол върху законосъобразността на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент от 27.11.2015г. Принципната недопустимост на такъв контрол се основава на невъзможността за съединяване на жалби в административния процес, включително и инцидентно. С основание съдът е приел, че оплакване за нищожност на посочения административен акт може да се направи без ограничение във времето в отделен процес /чл. 149, ал. 5 АПК/, поради което не е налице „неуреден“ въпрос - затова и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е неприложима субсидиарно.

Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаването на акта.

Съгласно чл. 21 от приложимия Регламент № 65 от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, без да се засяга член 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, когато бъде установен случай на неспазване на изискванията и стандартите, намаленията и изключванията, посочени в член 19, параграф 2 от този регламент, се прилагат върху целия размер на помощта по член 36, буква а), i) — v) и буква б), i), iv) и v) от Регламент (ЕО) № 1698, който е бил предоставен или предстои да бъде предоставен на съответния бенефициер в резултат на искания за плащане, които той е подал или ще подаде в продължение на календарната година, в която е установено неспазването.

По чл. 7 от приложимата Наредба №11 агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".

Изискването за ежегодно подаване на заявление за подпомагане се основава на правото на ЕС. В чл. 19, §1 от приложимия Регламент №73/2007 на Съвета от 19.01.2009г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, се съдържа правилото, че всяка година земеделският стопанин подава заявление за директни плащания, като посочва, когато е приложимо данните в останалата част на разпоредбата. Същото правило е въведено и с чл. 7 от Наредба №11. Това прави несъстоятелно оплакването за противоречие на оспорения акт с целта на закона, доколкото в случая не ставало дума за недължимо платени или надплатени суми за подпомагане по схеми и проекти, а за недопустима от Съюзното право санкция по българското право.

Оплакванията, че неподаването на заявлението от страна на жалбоподателя се дължи на причини от административен характер, освен че е недопустимо поради относимостта му към законосъобразността на уведомителното присмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент, като всяко твърдение, от което се черпят изгодни правни последици подлежи на доказване, а такова доказване не е извършено пед съда по същество.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №136 от 30.03.2018г. на Административен съд Враца по адм. д.№ 721 по описа за 2017г.

ОСЪЖДА Н.Л от [населено място], [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ –Разплащателна агенция, 150лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.