Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат К.К против решение № 830 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 3166/2017 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение на НЕЛК № 0990 от заседание № 154 от 13.11.2017 г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваният акт и се определи друга начална дата на инвалидизирането- 04.02.1977 г.

Ответниците – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), ТП на НОИ –гр. Б.,, Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Бургас, Агенция за хора с увреждания и Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Бургас не са взели становище по оплакванията.

Представителят на Върховна административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д.Д, от [населено място], срещу експертно решение на НЕЛК № 0990 от заседание № 154 от 13.11.2017 г., с което е определена дата на инвалидизиране 29.09.1997 г. Съдът е приел, че тази дата е определена в съответствие с правилото на чл. 70, ал. 4 от НМЕ и в случая липсва медицинска документация за определянето на друга дата. Решението е правилно.

С постановеното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Д.Д срещу експертно решение на НЕЛК № 0990 от заседание № 154 от 13.11.2017 г. Установено е от фактическа страна, че с експертно решение № 2701 от заседание № 207/22.10.1997г. на ТЕЛК обща Бургас при освидетелстване на Д.Д е извършена оценка на трудоспособността, като е определена втора група по СТН ПС 21, пожизнено с дата на инвалидизирането 29.09.1997г.. С експертно решение № 3324 от заседание № 226/18.12.2015г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Бургас е извършено преосвидетелстване на Диманов, като отново за дата на инвалидизирането е посочена 29.09.1997г. – установена. Това решение е обжалвано пред Административен съд Бургас и с определение № 943/30.05.2017г. постановено по адм. дело № 1211/2017г., жалбата е оставена без разглеждане и е изпратена на НЕЛК, по подведомственост. На основание подадената жалба и след извършен преглед на 10.07.2017г. на освидетелстваното лице е издадено експертно решение № 0818 от заседание 126/28.09.2017г. на НЕЛК - МЗ, специализиран състав по ортопедични болести е потвърдено експертно решение № 3324/18.12.2015г., с дата на инвалидизирането/ ДИ/ 29.09.1997г.. В мотивите на решението е прието, че за промяна на датата на инвалидизирането, лицето следва да представи оригинална мед. документация, и заверена такава от епикриза от болнично заведение, където е извършена ампутацията, от архива на НОИ или Картотека на инвалидите, за предходно решение от 1977г. и края на временната неработоспособност, ако е ползвал такава след катастрофата и травмата, документ от работодател, ако е работил или копие от съдебно решение с данни за прекараната ампутация. Посочено е, че без такава документация няма основание само по анамнестични данни да бъде променена определената дата на инвалидизиране/ДИ/ от необжалваното ЕР на ТЕЛК от 22.10.1997г. и ЕР на ТЕЛК № 3324/18.12.2015г.. Дата на инвалидизирането в ЕР на ТЕЛК № 3324/18.12.15г. е приета за правилна и е потвърдена от НЕЛК. С експертно решение № 0990 от заседание № 154/13.11.2017г. на НЕЛК - МЗ, специализиран състав по ортопедични болести е прието, че е допусната техническа грешка в т. 12, като е записана ДИ – 29.09.2017г., вместо вярното ДИ – 29.09.1997г.. Решението е връчено на Диманов на 27.11.2017г., видно от приложеното известие за доставяне. С жалба вх.№ 12440/21.11.2017г. и направени към нея уточнения с молба вх.№ 278/09.01.2018г. ЕР на НЕЛК е обжалвано от Диманов пред Административен съд Бургас с искане да бъде отразена истинската дата на ампутация на десния крак, а именно 04.02.1977г., когато е било издадено първото решение на ТЕЛК, след като на 03.01.1977 г. кракът му бил ампутиран. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказатества - разпитан е като свидетел П.Д, който сочи, че на 03.01.1977г. са претърпели катастрофа с жалбоподателя. При катастрофата Д.Д е загубил крака си, претърпял е две операции и от тогава няма крак.

При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването, като е приел, че дата на инвалидизиране е 29.09.1997 г. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), а съгласно ал. 2, т. 4, експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на дата на инвалидизиране. Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ. В случая е приложима нормата на ал. 4, съгласно която когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК.

В случая датата на инвалидизиране е определена от НЕЛК при спазване на посочените изисквания на чл. 70, ал. 4 от НМЕ- 29.09.1997г., като се съобрази датата на която е издадено експертно решение на ТЕЛК № 2701/207/22.10.1997 г. и ЕР на НЕЛК № 0818/126/28.09.2017 г., съгласно чл. 70, ал. 4 от НМЕ. Датата на инвалидизирането не би могла да се определи по друг начин, тъй като липсва каквато и да е медицинска документация. Жалбоподателят не е представил доказателства-болнични листове, за да се определи дата на инвалидизирането по реда на чл. 70, ал. 2 от НМЕ, В случая не намира приложение и нормите на чл. 70, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от НМЕ.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 830 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 3166/2017 г. на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.