Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на А. Абдула, [гражданство], подадена против решение № 5981 от 19.10.2018 г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 42 – ри състав, по адм. д. № 5363/2018 г. С жалбата и от изявлението на назначения служебен защитник адв.. Д в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът не е направил адекватна преценка на актуалната ситуация в страната му по произход и не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, вкл. преживяното от жалбоподателя в [държава по произход]. Излага тезата, че по делото има данни за наличие на актове на насилие, създаващи обстановка на голяма несигурност у цивилното население в [държава по произход], поради което са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт И.М, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, като сочи, че в бежанската история на чужденеца липсват доводи за релевантно от гледна точка на чл. 8 от ЗУБ преследване, а са посочени причини за напускане на [държава по произход] от изцяло личен характер, които не попадат в предметния обхват на специалния закон.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е...