О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1252

София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 240 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1015 от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 727/2024 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено постановление от 09.10.2024 г. по нот. дело № 53/2024 г. на нотариус М. Ц., рег. № 626 на НК в обжалваната му част, с която е отказано признаване на Ц. Л. К., К. Л. К. и Р. К. В. за собственици на ПИ с идентификатор [№].

Окръжният съд е приел, че нотариалното дело е образувано по молба на Ц. Л. К., К. Л. К. и Р. К. В. за признаване на молителите за собственици по давностно владение и наследство по закон върху пет поземлени имота в [населено място], [община]. В молбата-декларация за процесния имот има отбелязване на директора на Дирекция „ОСИ“, че същият е определен за имот по чл.19 ЗСПЗЗ с протоколно решение по чл.45в, ал.5 ППЗСПЗЗ от 15.01.2013 г. и съставлява общинска собственост.

Прието е, че претенцията на общината за собственост върху имота представлява пречка за снабдяване на молителите с нотариален акт. Обоснованото съмнение, че исканият охранителен акт би засегнал права на трето лице, е пречка за издаването му. Молителят трябва да установи правото си на собственост в исково производство против общината, в което ще се разгледат исканията и възраженията на двете страни относно принадлежността на спорното право, включително и възраженията на молителите, основани на твърдения за липса на приключила процедура по чл.45в,...